Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 6

Тед приглади с ръка косата си назад и каза:

— Майкъл е безскрупулен!

Тези думи разгневиха Кейт, искаше й се да му отвърне остро, но се постара да овладее нервите си. Тъй като още не беше взела чека, Тед го премести по-близо до нея.

— Може би ще си заминете от тук? Бихте могла да пътувате и със самолет. Тези пари няма да са ви излишни.

Тя не издържа, грабна чека и го скъса на две. Нервно но накъса и писмото и захвърли парченцата на пода.

— Оставам в Дъблин! Ще си потърся работа!

Тед я погледна със съжаление.

— Тук е трудно да се намери работа и жилище — особено за чужденци.

— Не желая вашите две хиляди лири, мистър О’Мейли! Ако искате да ми помогнете, дайте ми вие работа? — подхвърли предизвикателно Кейт.

— Изключено! Сестра ми е главен акционер на семейната фирма. Как си представяте това?

Кейт едва се сдържаше да не избухне.

— Поне докато сестра ви се завърне. Повече не желая — смени рязко тона тя.

О’Мейли се усмихна: „Виж я ти… Дивата котка си скри ноктите…“

— Какво искате, мис Донели? Спекулирате за по-голяма сума ли? Нима тази не ви е достатъчна?

— Предпочитам сама да си печеля парите. А що се касае до квалификацията ми — моля, убедете се сам! — сдържано отвърна Кейт. Донесе папката с акварелите, подпряна до вратата и я разтвори. После извади първата рисунка. Тед я погледна с подчертано безразличие, но миг след това възкликна:

— Никак не е лошо! Напротив… Притежавате тънък усет към цветовете.

Замислено започна да разглежда другите творби.

— Признавам, че ми харесват. Освен това, търсим квалифицирани дизайнери. Две лири на час и по един бон за всеки реализиран в производството проект! Приемате ли?

Кейт не се колеба нито миг, въпреки че не притежаваше практически опит в разработката на десени за спорни платове.

— Съгласна съм! — каза тя, представяйки си, как Майкъл неочаквано влиза в залата, където тя ще работи.

— Не сте ли изморена от пътуването? — попита Тед.

— Къде ще отседнете? Ваканцията свършва след две седмици.

— Ще живея при Лаура О’Конър — приятелка на майка ми.

Той повдигна вежди изненадано:

— При О’Конърози? Та аз ги познавам. Те са ми съседи. Знаете ли, мис Донели, започвам да се убеждавам, че сте очарователна.

Кейт нареждаше рисунките в папката и се престори, че не е чула последните му думи.

— Кога ще започна работа? — промени темата тя.

— Понеделник сутринта, окей? Джордж е долу в колата. Кажете му къде да ви откара.

Ирландецът изпрати гостенката си до асансьора. Неговата близост и нескритото му любопитство я притесняваха. Чувстваше се уморена и объркана. Коленете й трепереха, едва се държеше на крака.

— Мис Донели, гарантирам ви, че при нас ще научите много!

В кабинката Кейт се облегна на стената. Осъзна, че цял живот ще помни това, което днес научи за мъжете и любовта.

Месинговата печка излъчваше живителна топлина и внасяше уют в кухнята на семейство О’Конър. Кейт, облечена в синя вълнена рокля, седеше на голямата маса и наблюдаваше как Лаура готви. След като сложи емайлирана тенджера върху печката, Лаура взе остър нож и кошница с ябълки и седна до гостенката си. Тя непрекъснато задаваше въпроси, на които Кейт търпеливо й отговаряше, докато Питър О’Конър — съпругът й най-накрая я съжали: