Читать «Ех, Испания!» онлайн - страница 3

Момчето, Линчо де, нали си е от нашио сой, беше си направил една жилезно парче вързано с конец. Пусне жилезцето у автомато и он пущи кафето. Що кафе изпииме тия дена, немаш си на представа. Пиеме, пиеме та чак сърце ми заподскача. А като ни омръзна, Линчо извади от джебо един стар джиесем Моторола. Окраднал го от един джамбазин на панаиро у Борован…

Натискааме бутонете, натискааме, докато уцелийме братчедо Киро у Испания. «Здрасте Кире!» — пиша му. А он ми отговара: «Айде бе братчед, тръгай!» Чекам та! Айде, че свършиа доматите!“

Та така! Готов съм за Испания! Викат, че там има много автомати. Има и за кафе и за Кока Кола и за какви ли не завръзлъци. Само да има човек пари и е без проблем. А ако нема, я си знам. Линчо ми подари онова жилезце с връвчицата. Гладен и жаден нема да остана. Мерси!

Пак ми са смееш, ма госпойце! На „Мерсито“ ли? Разбирам! Сигурно си мислиш, че като ида у Испания и кажа „Мерси“ испанците ша ма помислат за французин. Нема ма убавице, нема. Я ша науча как са вика „Мерси“ на испански. Мончо никога нема да са изложи. Само да стигна до там, че като са сета за тоя ероплан та чак… Щех да кажа една не убава приказка. Добре, че са предните два зъба. Кво ги гледаш? От чисто злато са! На Кина баба и ми даде желтиците. „Дръж момче, рече. Дръж и си направи златни зъби! Ама сакам да гледаш Кина като писано еце. А чуа, че си я бил, с теслата шъ ти ги извада!“ Печена бабичка беше. Бог да я прости! Умре миналата зима. Задави съ с рибешка кост. Оно крадената риба си е проклета, госпойце. Кой да знае, че така шъ стане?!

О-о-о, бравос на тебе! Най-после написа докименто. Мончо сега шъ та почерпи. Автомато го мернах. Ей там е до вратата! Само да вида дали не съм загубил онова жилезце дето ми го даде Линчо. Е, не ма гледай така де… Щъ прежала само за тебе дваасе и пет стотинки. Да не кажеш после, че ми е лош адето.

Готово госпойце!… Заповедай! От бача ти Мончо е! Кафенце с две захарчета… Да ти е благо да го пиеш! А сега…, оле божке-е-е,… треба да ида до арогарата и да купа билет за ероплано. Мама му стара, къде ги измислиа тиа ероплане, та само плашат народо. Ама не ми съ смей де! Мен ми треперат мартинките, а ти ми са смееш. Братчедо Киро вика, че само първио път било страшно. След това са свиквало. Само дето са одело често ду клузето. Е, шъ го преживеа и това тегло де! Само да стигна веднъж до Испания! Мерси!

Информация за текста

Източник: http://bgstories.athost.net

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4998]

Последна редакция: 2008-01-25 11:42:41