Читать «Ех, Испания!» онлайн

Алекс Болдин

Ех, Испания!

На Здравка Евтимова

— Мерси! Тука ли да са подпиша? Ето! Готово! И на тоа ли докимент? Ясно значи!… И трите ли имена да напиша?… Да напиша ама нема да ми са смейш. Я съм учил до трето отделение и това е. Нещо не ми вървеше даскалъко. Кога повторих третио клас, тате ми рече: „От нашио род учени ора нема. Айде стига ти ученье! Тръгай с мене да печеш занаято!“

Бех на десет годин, кога окрадооме две къщи от белослатинските лозя. Що бакър падна, що алумин да ти не разпраам. Седиме с тете после, гледаме окраденото, радваме са, а он ми вика: „Абе Монче, тоя занаят за назе циганете е добър, ама вкарва у затворо. Ти мене нема да ма гледаш кво праа. Я съм одръгнал кон. Само сакам да одиш с мен и да са учиш. Като ти са народат циганета, като ревнат отглади и видиш на зор, тогава ша действаш татовото, иначе ша идем и двуйца у затворо и нема да има кой да ни носи цигари.“

Тате остаре и днеска си е там, у затворо де. Сега пече нов занаят. От бакър е минал на кючове. Нищо не му се опира на човеко. Специалист!

Добре де, добре! Айде напиши ти тоя докимент, а от мен имаш един черпелък. Кафе пиеш ли? Вие убавиците само кафе пиете. Бих та почерпил и от ракията ама зная, че ша ти изгори гърлото. Тя таа моата ракия е първак. Сам съм си я варил. Като рекоа циганете, че шъ съ плаща акциз, я грабнах казано и го скрих у доло, край Враняк. Отсекаде шума, камъняк, нищо са не види. Ама ти нема да слушаш кво приказват комшиите. Моата ракия не е крадена. Крадената си е менте и трови ората. Ракията сам съм си варил я. Мерси!

Я кво си убаво госпойце, ма! Да откърши човек от теб! И си имаш сичко!… Добре де, добре… Нема да та фала повече. Я само така си приказвам. Моата Кина с такива приказки я излъгах. Разбира се… Разбира се, шъ приказваме по същество… Та имената си ли да кажа…? И трите ли?…

Мончо! Викат ма Мончо! По баща Киров, а по деда — Мочов. Защо Мочов ли? Ами некога, кога тате маа кръщавал се е получил проблем. Били са се с комшията Мръньо и оня му е избил двата предни зъба. Та кога маа кръщавал, попо нещо недочул. Като питал баща ми как да ма кръсти, тате мляснал с език па рекъл: „На дедо му го пиши, Моньчо“. И така си е останало името ми. Мерси!

Що са смейш ма госпойце? Сички у Враняк ма знаат като Мончо. А-а-а! Смееш се на „Мерсито“. И то ми е от дедо. Все „Мерси“ повтаряше човеко. Бог да го прости! Он, ша ти кажа, беше активен борец! Бил саа у Първата световна война! Кога го раниле на южнио фронт, го натовариле на една волска кола. Такър, такър та у френскио лагер. Секаде окол него били французе. Понаучил някоя и друга френска дума, а след като се прибрал у Враняк първата му дума към баба ми била „Мерси“. Она го гледала ококилена, гледала, па като го замаала с пачаврата и рекла: „Абе ти циганино, българска приказка не знаеш ли, бе?…“

Ние госпойце сме си цигане, белослатински цигане и от както се помна все сме си били цигане. И у Враняк ни знаат като цигане. Сега таа дума „ром“, нещо не ми е ясна. Чужда дума е некак. Само замотват с неа главите на ората от мойта черга.