Читать «Ех, Испания!» онлайн - страница 2

Ама извинявай де, я само така си приказвам, за да разбереш какъв съм, пък ти си пиши там…Мерси!

За къде ще ходя ли? За Испания! Братчедо Киро, оня син на чича ми, дето го кръстиа на тате на името, ми писа един ЕсЕмЕс. „Тръгай вика Мончо, тук има работа колкото щеш. Нема да сбираш жилезо, алумин и ратии, нема да са скитосваш из белослатинските лозя, ами шъ береш домати и портокале. А като са върнеш шъ си купиш «Москвич» или ако ти ареса — един евтин «Опел» от тиа дека одат по цела Европа.“

Я госпойце не съм много по работата и затова винаги слушам братчедо. Като си каже он думата, значи е сигурно, че ще има келепир. Лъжа у него нема! Е, ние сме си цигане и лъжата си ни е у кръвта, ама така са вика по български. С какво ще пътувам ли? Малеее, не питай ма! С ероплан! Я му викам на Киро: „Кире бе, човеко, я на слива да са кача и ми са вие свет та у ероплан ли?“ А он вика: „Много си прост бе братчеде! Моето Айше пътува сама с ероплан вече три пъти и нищо и нема. Първия път рече, че е одила пет пъти да пика ама после свикна. През целото летенье си е пикала само един път.“

Та госпойце, мене малко маа шубе ша знайш. На тебе го казвам. Нема да ми са смейш… Е-е-й, какво си убаво като са засмейш, ма! И какви бели зъбки имаш, ма! Чак на мене ми са досмива! Ха-ха-х-а-а!

Дали съм одил войник? Като ма гледаш така кво си мислиш? Одил съм! Трудовак бех! Копал съм на врачанскио язовир, Среченската бара! Нали го знайш? Горе е, у балкано. Най-убавата и бистра вода у врачанско е там. Они монтанчане ни прелъгаа та го зеа, ама да знайш, че врачане са го копале. Баба Цола, Бог да я прости добрата жена, все викаше на бай Тошо: „Тоа язовир си е на Враца! На никой нема да го даваш, Тоше-е! Кръв ша са лее ако го дадеш!“

Е-е-е-х, бабо Цоле-е-е! Не послуша та бай Тошо, не послуша-а-а… Рече да са дели между Монтана и Враца. Дели, дели, ама кючоо у монтанчане! Пущиа си они чешмички по парковете, поливат си юбениците колкото си щат, а у Враца ората и врабците шъ умрат за вода. Много мразеше врачанье, е-е-й! Дали зарад щерка си или зарад атентато, но ги мразеше. Ама за да си мислат иначе, идваше сека годин на втори юни на Воло. Изтъпани съ с каскето, изрепчи съ и почне да държи реч.

Една годин и я бех на Воло. Разбутах ората и са доближих до него. Он подава ръка на секи, демек вижте ме колко съм народен човек. Я като видех, че подава ръка и айде напред. Протегам моата, а он секаш ма не види. Заминава нататък… Тогава му са обидих. Разбрах, че не ни обича назе, циганете. То от боята ли, от миризмата ли, не моо да кажа, но си беше истински факт. Мерси!

Ей! Печено моме си! Я колко убаво пишеш! Като мъниста ги редиш тиа букви! Къде си се учило да пишеш така убаво, ма? Щъ черпа, е нема как. Шъ черпа! Нали пиеш кафе от автомат? Я до вчера не знаех как са работи с тоа автомат, но Линчо, съседското момче, ма научи. „Чичо Мончо, вика, къде си тръгнал за Испания като не знааш да си извадиш от автомато едно кафе и като не моош да пуснеш един ЕсЕмЕс. У пощата на Враняк има един автомат за кафе. Висееме там три часа и вадееме кафе след кафе от него. От къде пари ли? Ами без пари!