Читать «Есме» онлайн - страница 3

„Как можеш да оставиш този освирепял от глад звяр да препуска покрай теб?“ — запита Констанс, която повече от всякога изглеждаше като цвекло албинос.

„Първо, не мога да му попреча — отвърнах аз — и, второ, не ми се вярва да е гладен точно в този момент.“

Констанс потрепери.

„Смяташ ли, че клетото малко създание е страдало много?“ — зададе тя поредния си безполезен въпрос.

„Всички признаци говореха за това — отвърнах аз. — От друга страна, може да е плакало само от сръдня. Децата понякога правят така.“

Вече бе тъмно почти като в рог, когато внезапно излязохме на главния път. В същия миг проблеснаха светлини, чу се боботене на мотор и един автомобил профуча на косъм от нас. Секунда по-късно се чу глухо тупване, последвано от зловещ пронизителен вой. Колата спря и когато обърнах коня си назад към мястото на произшествието, заварих млад мъж, наведен над тъмна неподвижна маса, просната край пътя.

„Вие убихте моята Есме“ — възкликнах с горчивина.

„Ужасно съжалявам — рече младежът. — Самият аз отглеждам кучета и много добре разбирам как се чувствате. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви обезщетя.“

„Моля ви, погребете я веднага — казах аз, — струва ми се, че мога да поискам поне това от вас.“

„Донеси ми лопатата, Уилям“ — извика той на шофьора си.

Изглежда, предвидливо се бе запасил с нужните инструменти за бързи крайпътни погребения.

Изкопаването на достатъчно голям гроб отне известно време. „Какво великолепно животно — каза собственикът на колата, когато трупът бе търкулнат в ямата. — Опасявам се, че трябва да е било доста ценно.“

„Миналата година взе втора награда в Бърмингам“ — казах аз решително.

Констанс гръмко изсумтя.

„Не плачи, скъпа — рекох с треперещ глас, — всичко стана толкова бързо. Едва ли се е мъчила много.“

„Вижте — поде младежът отчаяно, — просто трябва да ми позволите да се реванширам по някакъв начин.“

Отначало мило му отказах, но тъй като настояваше, накрая му дадох адреса си. Разбира се, двете с Констанс запазихме мълчание относно тези събития. Лорд Пабъм не оповести загубата на хиената. Когато преди година-две едно животно, строго спазващо плодова диета, бе избягало от парка му, той бе призован да плати компенсации за единайсет разкъсани овце и на практика се видя принуден да снабди с нови попълнения курниците на всичките си съседи. При това положение една избягала хиена би го вкарала в разходи, равняващи се почти на правителствена субсидия. Циганите също не вдигнаха шум за липсващото си отроче, подозирам, че в големите катуни едва ли знаят с абсолютна точност бройката на децата си.