Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 67

— Ами ако горе има някой? Ами ако…

— Нина. — Той стисна ръката й. — Работата ми е да се грижа за теб. Ако преценя, че си в опасност, не бих те пуснал.

— Но ми даде оръжие.

— Ами… няма нищо сигурно, нали? — Тя не изглеждаше убедена. — Веднага щом изключиш тока, който минава по оградата, Хюго и аз ще сме вътре за по-малко от пет минути. Планът е прост — влизаме, шибваме един в муцуната на Хаджар, спасяваме Кари и готово.

— Удар в муцуната едва ли ще реши проблема — възрази тя.

— Хей, ако успеем… Както и да е, ще държа връзка с теб по радиостанцията. Освен това разполагаме с план на сградата — ще ти кажа точно къде да отидеш. Когато го направиш, просто се скрий и ще си в безопасност. Повярвай ми.

Нина върза косата си и провря глава в тръбата.

— Нямам голям избор, нали?

— Това е… по-добре от нищо — каза Чейс и включи радиостанцията. — Ще ти помогна да влезеш. И ще проверим радиовръзката. — Той подложи ръце като стъпало и я побутна навътре.

Радиостанцията му пропука.

— Не си и помисляй да ме хващаш за задника.

— И през ум не ми е минавало — каза Чейс, вдигайки преценяващо вежди, докато тя се пъхаше в тръбата. Той я тласна навътре и тя изчезна в смърдящата й паст.

С фенер в протегнатата си напред ръка, Нина запълзя. Беше тясно, но достатъчно да се провира. Спря за миг и присви очи. В далечината не се виждаше нищо, освен тъмнина.

— На бас, че Лара Крофт не е пълзяла в подобни одежди — промърмори тя, преди да започне мъчителното изкачване.

Кари наблюдаваше как чувството за безсилие обхваща Хаджар, докато чакаше Куобрас да му се обади и барабанеше с пръсти по бюрото. Не приличаше на човек, свикнал да чака.

— Фейлак — произнесе тя, — трябва да използвам тоалетната. Може ли?

— Още не — побърза да отговори гардът, но Хаджар махна с ръка презрително към вратата. Кари се изправи.

— Няма да ти сваля белезниците — промърмори мъжът, докато я извеждаше от стаята.

— Как се справяш? — попита Чейс през пукота на статичното електричество.

— О, идеално — проехтя гласът на Нина. — Нямам търпение да го опиша в Международното списание по археология.

По слушалките отново се чу пукане, този път по-силно:

— Страхотна си. Виждаш ли вече края?

Тя насочи лъча на фенерчето напред.

— Струва ми се, че… да! Виждам го! Освен това чувам нещо. — Нина се опита да определи шума. Нещо като съскащо боботене… сякаш течеше вода по тръба! О, по дяволите!

Тя се сви и замръзна, когато петнайсетина литра студена вода се изляха по тръбата и я измокриха.

— Ама че гадост!

Веселият отговор на Чейс не оправи настроението й.

— По-добре ли се чувстваш? — попита Хаджар подигравателно, когато доведоха Кари в стаята.

— Има какво да се желае по отношение маниерите на слугите ти — подсмръкна тя. — Надявам се, че не съм пропуснала обаждането на Куобрас.

— Не, но ще звънне всеки момент. Така че ти се върна точно навреме. — Той направи знак и гардът я побутна към една табуретка. Волгин я погледна умолително, но не каза нищо.