Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 18

— Но ако съм права, ще съм направила най-голямото археологическо откритие след откриването на Троя! — възрази й Нина.

— Ако пък грешите, факултетът ще е прахосал милиони долари в преследване на един мит, на една вълшебна приказка.

— Не искам да пилея ресурсите на факултета повече, отколкото вие го правите! Имам цялостна документация в подкрепа на теорията си, всичките исторически извори — прекарала съм две години от живота си да ги търся. И нямам намерение да ги споделям пред вас, щом не сте напълно сигурни, че съм права.

— Защо правиш това, Нина? — попита Филби.

Личната нотка във въпроса я изненада.

— Какво имате предвид?

— Имам предвид — каза Филби с израз на тъжно съчувствие върху лицето, — заради себе си ли преследваш тази цел… или заради родителите си?

Нина се опита да говори, но гласът й спря в гърлото.

— Познавах Хенри и Лора много добре — продължи Филби, — можеха да направят грандиозна кариера, ако не бяха заслепени от една легенда. Следя кариерата ти от времето, когато беше бакалавър, и някои от работите ти бяха забележителни. Лично аз вярвам, че имаш по-голям потенциал, отколкото дори баща ти. Но… си в опасност, ако тръгнеш по същата пътека, по която той и майка ти вървяха.

— Джонатан! — извика почти неволно Нина, връхлетяна от смесица от шок, обида… и болка.

— Съжалявам, но не мога да ти позволя да захвърлиш всичко, което си постигнала, за да… гониш вятъра. Такава скъпа грешка би причинила огромна вреда на репутацията ти, може би дори непоправима.

— Не ме е грижа за репутацията ми!

— Но нас ни е грижа за репутацията на този университет. — Върху тънките устни на Ротшилд се плъзна усмивка.

— Морийн — предупредително се обади Филби, преди да насочи отново поглед към Нина. — Д-р Уайлд… Нина. Родителите ти умряха заради това. Ако ги последваш, същото може да се случи и с теб. И за какво? Задай си въпроса честно — струва ли си да се умре заради една легенда?

Тя се почувства така, сякаш някой я бе ритнал в стомаха, такъв беше ефектът, който имаха думите на Филби. През стиснати зъби тя го попита:

— Това означава ли, че молбата ми е отхвърлена?

Тримата професори размениха погледи, преди да се обърнат пак към нея. Отмина един дълъг миг, преди Филби да я погледне право в очите:

— Боя се, че да.

— Разбирам. — Тя се обърна, изключи проектора и екранът почерня. После се завъртя и погледна тримата. — Е, в такъв случай, благодаря за отделеното време.

— Нина — произнесе Филби. — Моля те, не го приемай лично. Имаш потенциала да се радваш на една наистина страхотна кариера.

— Ако?

— Ако… не паднеш в същия капан като родителите си. Професор Ротшилд е права, знаеш го. История и митология са две различни неща. Не си пилей времето и таланта за нещо погрешно.

Нина го гледа в продължение на един дълъг миг, преди да заговори:

— Благодаря за съвета, професор Филби — произнесе тя горчиво, след което се обърна и излезе, захлопвайки шумно вратата след себе си.

Отне й десет минути да се съвземе, скрита в една от дамските тоалетни, преди да почувства, че е готова да покаже лицето си пред света. Първоначалният й шок бе заменен от огромен гняв. Как си позволяваше Филби да намесва родителите ѝ? Предполагаше се, че ще оценява презентацията й по собствените й достойнства, а не воден от личните си чувства!