Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 110

— Приключих — каза Ингрид.

— Да седнем на верандата. Искаш ли едно уиски?

Ингрид се съгласи. За известно време останаха да гледат морето, обгърнати в мълчание. След това комисарят беше този, който пръв започна:

— Как така ти хрумна да й се обадиш?

— Хм, някакъв внезапен импулс, докато търсех картичката, за да ти дам номера й.

— Добре, разкажи ми.

— Стори ми се, че някак се уплаши, щом й казах, че съм аз. Попита ме дали се е случило нещо. Оказах се в затруднено положение. Зададох си въпроса дали тя знае за убийството на любовника си. От друга страна, не ми беше споменавала името му. Отговорих й, че нищо не се е случило и че искам само да я чуя. Тогава ми каза, че ще остане далече за дълго време. И започна да плаче.

— Обясни ли ти защо не може да се върне?

— Да. Ще ти разкажа хронологично фактите, въпреки че тя ми ги съобщи на части и объркано. Една вечер Ваня, сигурна, че съпругът й е извън града и ще отсъства няколко дни, води любовника си, както много други пъти го била правила, във вилата им в Сантоли. Докато спели, били събудени от човек, който влязъл в спалнята. Оказал се доктор Ингро. „Значи, е вярно“ — промърморил. Ваня твърди, че съпругът й и момчето дълго се гледали. След това докторът му казал: „Ела оттатък“, и отишъл в хола. Без да продума, момчето се облякло и отишло при него. Нещото, което най-силно впечатлило приятелката ми, било, че… всъщност сторило й се, че двамата вече се познават. При това добре.

— Почакай за момент. Знаеш ли как са се срещнали за пръв път Ваня и Нене Санфилипо?

— Да, каза ми, когато я попитах дали е влюбена, преди да отпътува. Запознали се случайно в един бар в Монтелуза.

— Санфилипо знаел ли е за кого е била омъжена приятелката ти?

— Ваня му била казала.

— Продължавай…

— След това съпругът й и Нене… На това място Ваня ми каза така: „Казва се Нене“… Та съпругът й и Нене се върнали в спалнята и…

— Казала е точно така: „Казва се“? Използвала е сегашно време?

— Да. Аз също го забелязах. Все още не знаеше, че любовникът й е убит. Та какво ти казвах, а, да, двамата се върнали при нея и Нене с наведени очи промърморил, че връзката им била само една голяма грешка, че вината е негова и не трябва никога повече да се виждат. После си тръгнал. След малко същото направил и Ингро, без да каже нито дума. Ваня не знаела повече какво да прави, чувствала се разочарована от поведението на Нене. Решила да остане във вилата. В късната сутрин на следващия ден докторът пак се появил. По някое време казал на Ваня, че трябва незабавно да се върне в Монтелуза и да си стегне багажа. Билетът й за Букурещ вече бил купен. Щял да се разпореди да я закарат на изгрев-слънце с кола до летището в Катания. Вечерта, когато останала сама вкъщи, Ваня се опитала да се свърже с Нене, но той не отговарял. На следващата сутрин отпътувала. Пред нас, нейните приятелки, се оправдала с извинението за болния си баща. Спомена ми също, че когато съпругът й се върнал при нея във вилата и й казал, че трябва да замине, не изглеждал нито засегнат, нито наскърбен или огорчен, а само разтревожен. Вчера й се обадил, съветвайки я да остане колкото е възможно по-дълго далече оттук. Но не пожелал да й каже защо. Това е всичко.