Читать «Езоп» онлайн - страница 8
Арнолт Бронен
Тъкмо тогава лидийските войски се отдръпнали с няколко стадии. И Диманд и хората му веднага закрещели:
— Големият обрат настъпи!
Те били може би стотина души с петдесет копия и двадесетина лъка — тъй ми ги описа Талес. При все това нападнали един отред лидийци и ги изклали почти пред очите на царя.
Естествено Алиат начаса отменил своята заповед за пощада; шепата хора около Диманд смазал лично той. Там, дето се намирало Димандовото стопанство, наредил да издълбаят на каменна плоча следното:
„ТУК, НА ВЪРХА НА ВЕЛИЧИЕТО СИ, ИЗБИХ ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И СЕДЕМ ДИВИ ФРИГИЙСКИ СВИНИ. ОБАГРИХ С КРЪВ ШОСЕТО МЕЖДУ ГАЛМА И СИНАДА“
Разбира се, те съвсем не били двеста шестдесет и седем, освен ако е броил и жените и децата.
От това клане в стопанството на Диманд се отървали само малцина.
В окрайнината на близката гора Езоп бил натрупал заедно с майка си клада дърва, за да изгори върху нея по фригийски обичай трупа на баща си; малката Родопис любопитно го проследила, защото нейните дойки й били казали, че мъртъвците възкръсват сред пламъците на огъня.
Талес наблюдавал безпомощно подновяването на кръвопролитията. И ето сега той забелязал момъка, който след няколко минути щял да стане жертва на лидийците, претърсващи околността.
— Тръгвай след ралото! — викнал му той. — Те избиват всеки, който не върви подир рало!
Ала пред ралото нямало волове. Те били побягнали с рев през полята. Тогава малката Родопис изскочила от скривалището си. Нали досега добичетата винаги й се били подчинявали, на нея, дъщерята на Диманд. Спуснала се след воловете, воловете търтили да бягат пред нея. Тя викала, ругаела, смеела се — и скоро изчезнала.
А лидийците вече дошли. Трима от техните хоплити се приближили към Езоп с големи, лъскави копия пред себе си. Той се опрял на ралото и дръзко казал:
— Нямате право да ми сторите нищо. Аз съм зад ралото. Това е царска дума!
Лидийците вдигнали копията си нагоре и почнали да се съвещават. Сетне единият от тях — чипонос, брадат и дебелобузест като фавн — рекъл:
— Царят каза „който върви след ралото“. Ти не вървиш, а стоиш. Следователно можем да те убием.
И запристъпвали към него, озъбени и с олюляващи се задници, докато почнало да се чува нещо като бойна песен, не знам обаче откъде:
Талес наблюдавал всичко това от колата си и — както ми каза — допаднала му смелостта на младия, невъоръжен момък, който не бягал, не се молел, не треперел, а просто стоял така, както природата го била създала на земята. Сега вече не можела да го спаси никаква царска дума. Ето защо Талес сграбчил Езоп за жилавата му къса, къдрава коса и го изтеглил в колата при себе си. Момъкът се опъвал, сочел към гората, дето била майка му, викал към нея, ала пращенето на пламъците пречело на старицата да го чуе.
