Читать «Езоп» онлайн - страница 6

Било нощ. Любовна нощ — тяхната дванадесета или тринадесета любовна нощ — във всеки случай последната. На сутринта Ма и Капис се спогледали ужасени: две старчески, измъчени лица.

— Кой те докара до тоя хал? — викнала Ма, викнал Капис.

И Капис се втурнал обратно към своите приятели, към оръжията.

Ала там нямало вече оръжия; приятелите му представлявали мръсна кървава купчина. Диманд ги нападнал в гората, за да се сдобие с оръжие за себе си и за своите хора. Капис тръгнал по кървавите следи и те го завели до имението. Блъскал зидовете, по които нямало прозорци, хвърлял камъни по тях и над тях. Тогава върху стените се появили слугите и робите на Диманд, почнали да му се хилят, да го подиграват. Капис ги изгледал люто, викнал им:

— Търся сина си!

Ала на тях не се харесало, дето ги гледал люто, уплашили се от злия му поглед. Почнали да го замерят, почнали да плюят отгоре му, да пикаят отгоре му и никой не го слушал.

В този миг на Диманд хрумнало да нареди да засвирят пронизителните бойни флейти. Това е една мелодия от седем тона, при която всеки истински мъж подскача като боднат в ребрата. Бяс обхванал мъжете върху зида. Те почнали да танцуват със своите копия, да си играят със стрелите и раззинали широко уста.

Танцувал долу и Капис, вдигал камъни от полето, хвърлял ги наоколо си; никого не искал да удари, ала все пак ударил едного. Тогава те почнали да стрелят по него, по-скоро на шега, и дълго време не го улучвали. Сетне три стрели наведнъж се забили в Капис, кръвта му пръснала нагоре чак до стената.

Езоп стоял зад останалите — нему не били дали оръжие. Капка кръв паднала на ръката му, той подскочил и в същия миг познал в жалкия труп образа на баща си. Хвърлил се направо от стената, паднал долу, лазил, препъвал се, завлякъл се до мъртвеца. Надвесил се над баща си и го заоплаквал по фригийски с яростни, пронизителни викове. Тогава останалите — за да не гневят боговете — се махнали от стената.

В това време цар Алиат стигнал с лидийската войска до Мидеон, старата столица на Фригия, дето се намира прочутата гробница на Мидас. Зад него не съществувала вече никаква Фригия. Всичко, което не било камък, горяло; всичко, което било кръв, гниело. Още деветстотин стадии оставали до граничната река Халис, дето в Птерия се намирал най-източният лидийски гарнизон. Но Алиат вече тържествувал. Декламирал в базиликата на лидийския губернатор:

— Лидийският Зевс Нинойски ми повели да потегля в поход. Покрих фригийската страна с развалини, преследвах като диви зверове мъжете и жените й, завладях градовете й, разруших олтарите й. Хвърлих фригийските домове в пламъци, опустоших всички селища, разруших ги, превърнах ги в съсипни и пепел, наложих над всички тежкото иго на моето господство, за да мога над труповете им да принеса благодарствена жертва на моя повелител, лидийския Зевс Нинойски.