Читать «Езоп» онлайн - страница 3

Най-после лидийският цар Гигес нападнал страната, отнел й златото и оръжията, изклал всички военачалници и сановници и я присъединил към своето царство.

Едрите земевладелци се задължили да му предават три четвърти от пшеничната реколта. Всички зидари и строителни работници били изпратени в мраморните каменоломни на Хемон, отгдето ежегодно трябвало да се ломят по двеста мириада квадратни мраморни блока. Всички коне в страната били иззети, за да откарват с бързи кервани тия товари до столицата на Лидия. Тъй в Сарди израсли палати, храмове, кули и пететажни сгради, тъй градът станал трети по големина в света след Вавилон и Мемфис.

Талес, който бил там, когато през четвъртата година на четиридесет и третата Олимпиада Алиат се възкачил на лидийския престол, изброил тогава осемдесет храма и сто и двадесет кули. Главната улица наричали „Златната улица“. Тя блестяла от мъже с шлемове, нагиздени блудници и обковани с бронз каляски.

При извора на това богатство, в Хемон били изпратени седемдесет хиляди каменоделци, които работели от изгрев до залез-слънце; не знаели ни празник, ни делник. Отслабнели ли съвсем силите на някой от тях, той или загивал при работа в каменоломната, или под тежестта на камъните, които пренасял.

Един от тия каменоделци се казвал Капис. Имал жена, която наричал Ма — инак тя си нямала собствено име. Ма работела недалеч от фригийския окръжен град Аморион, при земевладелеца Диманд, на двеста и петдесет стадии южно от Хемон. Всъщност те можели да се виждат само нощем, и то само ако всеки от тях изминел по осем часа път. Въпреки това Ма заченала и богатият Диманд — бездетен в собствения си брак — се разгневил и заповядал веднага след раждането детето да бъде принесено в жертва на древния фригийски Зевс Сабазий. Но Ма успяла да му внуши, че детето е от него и той й разрешил да го запази, ако излезе момченце; излязло момченце.

Асарак израсъл пъргав, силен, хитър. Денем и нощем, зиме и лете прекарвал на открито и лицето му помургавяло. Взрял се в него богатият Диманд и почнал да ругае Ма:

— Това не е мой син!

Ма не можела да се смее вече — била се изтощила и застаряла преждевременно. Ала Диманд отново добил вяра в своите хълбоци. Прогонил законната си съпруга и в разрез с фригийските закони си взел по-млада, която след няколко години му родила дете; било момиче.

По-рано фригийците си имали свои собствени имена. Касандра била фригийка. Но междувременно станало модно да дават на децата елински имена. Ето защо Диманд нарекъл своята дъщеричка Родопис — розоликата. Косата й била руса и всичко в нея сияело: устата, бузките, очите. Опърничава била, биела всички дойки и слугини, не искала да играе с никое момиче; видела ли момчета, усмихвала се.

Тогава Диманд наредил Асарак да играе с Родопис. Момчето било почти с десет години по-голямо от нея. „Но може би — казвал си Диманд — то все пак е мой син и е толкова мургаво само защото е създадено в мрачна нощ.“