Читать «Езоп» онлайн - страница 2

Повиках роба — ковчежник и му казах да изброи две мини и двеста лъскави сребърни драхми. При това обясних:

— Виждаш сам, мой също тъй уважаеми, как Посейдон ни тласка право в ръцете на Хиоската Артемида. Освен това работата със Самос е съмнителна. В Хиос ще получа добра и сигурна цена за всяка мъжка ръка. Давам ти две мини като твой дял в тази цена. А пък за да се изпълни и волята на стратега Еак, самосци ще получат момиченцата; ще ги предоставя за удоволствията на тамошните жители.

При тия думи тикнах в ръцете му двеста драхми. Драхмите блестяха. Очите на наварха блестяха. Блестеше и морето около нас.

Докато ние двамата се прегръщахме и целувахме, изведнъж посред робите се изправи един. Изведнъж сред робското стадо се надигна един такъв черен, леко прегърбен, по-скоро с вид на етиопец, отколкото на фригиец.

Този, който дръзко стърчеше сред другите, бе Асарак — къдрокос, с малки очи и продълговато лице, с най-обикновена уста — подозрителен тип, истински „езоп“, както лидийците, които не могат да произнасят нашето „т“, наричат на присмех етиопците. Този Езоп — тъй почнах да го наричам и аз — потупа сивата си фригийска овча кожа и викна:

— Роботърговецо, ще продадеш в Хиос или всички ни, или никого. Да продадеш всички — не можеш, защото тогава самосците ще ти отрежат главата. Значи, няма да продадеш в Хиос никого.

Гледаше ме така, сякаш не той, а аз бях робска гадина. И изтръгваше от фригийската си тръстика страшни звуци. През промеждутъците пееше:

Посейдоне бурлив, черен облак хвърли, туй платно раздери, залива затвори! Гръцки моряци, извийте платната, вляво насочете кораба, братя!

Повиках моите соматофилаки. Заповядах им незабавно да натикат с камшиците си това дяволско куче в морето. Ала докато шестимата дръвници се въртяха още около мен и заплитаха в камшиците си железни шипове, откъм хиоската планина Зас изведнъж се зададоха с бясна скорост черни облаци.

Буря връхлетя платната. Корабът силно се люшна върху разярените вълни и ние се вкопчихме във въжата. Вече отминавахме входа на хиоския пристан.

От глъчката, от бученето на вятъра и на вълните се събуди дори корабният жрец. Пребледнял, той се измъкна, залитайки, от търбуха на кораба и като застана сред обилните пръски морска пяна, закрещя:

— Ти си разгневил Посейдон!

Хвърлих в разпененото море една драхма и възразих:

— Аз — не. Но навархът взе двеста драхми за нещо, което е против желанието на боговете. Върви и ги раздели с него, за да замлъкне Посейдон.

И докато гневът на Посейдон почна да се смирява, навархът все повече и повече се разяряваше.

II

Този не бе първият, но не остана и последният ми яд с Езоп.

При все това оставих го жив, за да не огорча гостоприемния домакин, който ми бе заръчал да се грижа за него, а именно търговеца на дървено масло Талес от Милет, участвувал във фригийския поход като военен доставчик на цар Алиат Лидийски и разказал за това тъй, както аз го разказвам тук.

Някога Фригия била богата, щастлива, могъща. Нейният цар Мидас притежавал най-голямото златно съкровище на света. Но тъй като дължала благосъстоянието си само на златото, а не на смелостта, на разума или на труда, страната имала навсякъде врагове.