Читать «Една така велика душа» онлайн - страница 3

Димо примигна.

— Какъв е? Какво си ти, под дяволите?

— Много хубав израз използва. Имам много имена, но да се става като в банален сатанински филм. Създателят освен всичко друго създаде и Рушителят, понеже ако няма рушител Създателят много скоро ще умре от скука и сам ще започне да руши. На Него това не му си видя много забавна перспектива и ето ме мен. Понякога като няма какво да правя си играя с хората. Всички в началото вярват в доброто, понеже Той направи началото съзидателно, а накрая в нищо не вярват освен в хапчетата, които позволяват на органите им да функционират, а някои и в това не вярват, понеже Той знаеше, че прекалено съвършеното същество много бързо ще Го забрави. Така..

— Но в това няма смисъл! Да създаваш и едновременно рушиш.

— Напротив, не можеш да създаваш без да рушиш, както и да е много се заприказвахме, а аз имам два пътнически кораба за „обработване“, както му викате вие. Сега те оставям, след три часа, ше дойде спасителен екип, и ако до тогава не ти е свършил кислорода ще те спасят, но не се кахъри ще ти свърши.

— Боже, полудявам.

— По-точно умираш, освен това него не го е еня понеже днес из любимата ти красива планета се родиха 30 000 000 бебета, и всичките благодарение на Неговата милост. Как да не харесваш такива велики души?!

Благоевград; 27.III.2001

Информация за текста

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/51]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:01