Читать «Една така велика душа» онлайн

Ани Аво

Една така велика душа

Времето минава, цивилизациите изчезват, красотата сътворена от човека е безмилостно унищожавана от времето, а ние се борим. За какво? В името на какво? Заради кого? Борим се с природата за да ни даде поне миг повече живот. Борим се в името на смисъла, който всеки от нас влага в съществуването си. Борим се заради самите нас, несъвършени, глупави, недорасли за истината на вселената, но убедени, че всичко има смисъл. Има ли смисъл в съществуването на звездите, в тяхната подредба, има ли смисъл изгрева и залеза?

— Смисъла е, че няма смисъл. — рече Елем — Не мислиш ли, че много се задълбаваме в тази въпрос?

— Навярно. — отвърна Димо почти шепнешком.

— Така сега да се заемем с измерванията. Предлагам да обиколим астероида и после да го измерваме. Може някъде да има удобно място за сонда, ако няма пристъпваме към план Б — ще я пуснем на посоки.

Димо се съгласи, защото първо Елем бе десет години по-опитен от него, второ бе виждал сто пъти повече астероиди и трето бе началникът.

— Ако този астероид сега се окаже носител на аминокиселини, точно като този, който е донесъл живота на Земята, дали всъщност няма да видим онова, което сме били преди милиони години, простота и съвършенство…

Ана бе влязла в тясната кабина точно преди Димо да изрече тоя си доста объркана мисъл..

— Димо, хайде да престанеш да говориш глупости. Приготви сонда от малките, трябва да има още една-две в склада, и я пусни.

— Ама ние с Елем си говорехме за смисъла…- опита се да възрази Димо, но предварително знаеше, че когато кадет възразява на специалист резултатът е един разярен специалист и един изпълняваш заповеди кадет. И понеже Ана беше специалист, а Димо кадет само след минута из малкият научен кораб „Коперник“ се разнесоха виковете на по-висшата инстанция. В отговор Димо промърмори нещо за експлоатацията на човек от човека и за пълното незачитане на човешките му права.

— Ти ли ще го изхвърлиш със следващата сонда или аз да се заема — попита тихо Елем, и двамата специалисти се закикотиха дружно, крайно доволни от поведението си.

Димо все така мърмореше докато проверяваше системите. Той бе още нов в бранша и не бе свикнал с арогантното поведение на специалистите на Бигкъмпани. Измерването, картографирането, отбелязването и кръщаването на астероиди може и да не изглежда много вълнуваща работа, но всъщност предоставя доста емоции, за хората запознати с материята. Но Димо не бе от запознатите, тук той щеше да изкара едногодишния си стаж за да може да претендира, че познава несгодите на малкия кораб, всъщност това бе нещо като психо-тест, който издържи минава, който не… ами просто не издържа. И така Димо се занимаваше със най-скучната част от цялата процедура — проверяването на оборудването. По нета се разнесе гласа на Ана:

— Димо, какво се туткаш, ние с Елем си мислехме, че вече си пуснал сондата. Хайде малко побързай.

— Ще ви дам аз на вас едно бързане…. — рече Димо, понеже си мислеше, че репликата няма да се чуе по нета.

— Още една такава забележка и ще гледаш направление за външните планети през крив макарон. Можеш да търсиш сега смисъла колкото си искаш.- това бе шега, колкото и нешеговито да звучеше.