Читать «Дяволският кръг» онлайн - страница 3

Каспар се върна в дома си и се преоблече. След това взе злополучната машинка, извади от джоба си обичайното за всеки лъскаво уредче, набра координатите на обслужващия сервиз и последва и последва примера на черното изчадие. След като веднага се материализира в нужната приемна, забеляза възпълничък човек в работен комбинезон и се насочи към него. Добродушната физиономия на сервизния техник търпеливо понесе гневния протест на пристигналия клиент.

— Ще трябва да изчакате десетина дни — каза той, след като Каспар затвори устата си. — Закупили сте един от няколкото мострени екземпляра, пустнати в пробна продажба, но те не са местно производство. Доставят се от Гама V.

— Десет дена! Разбирате ли какво говорите? — възмути се собственът на повредената косачка и се почувства вбесен.

— Такива са нашите възможности. Ако срокът за ремонт не ви харесва, обърнете се към завода-производител. Само че ще трябва да отидете дотам. От гледна точка на разноските ще ви излезе малко соленичко.

— Не е ваша работа — тросна се Каспар. — И знайте, ще се оплача.

— Както желаете — отвърна равнодушно сервизният техник и му обърна гръб.

Окончателно изкаран от равновесие, неудолетворения клиент се свърза с персоналното инфо на шефа си и поиска няколко дни отпуск. След като получи желаното, набра координатите на хипертерминала и здраво стиснал косачката се озова пред една от касите му.

— Кредитния ви диск, моля. За къде ще пътувате? — вежливо го попита автоматичният билетопродавач.

Панорамата на Гама V не се отличаваше много от тази на Зета ІІ, планетата също бе тераформирана. Инфото на тамошния терминал бързо го осведоми за местонахождението на търсения завод и не след дълго Каспар се вмъкна в кабинета на производствения директор — дребничък мъж с червеникава коса.

— Разбирам размера на причинената неприятност, за да дойдете чак дотук — произнесе съчувствено той, след като го изслуша. Но за съжаление не мога веднага да помогна. Повредата е в дезинтеграторното устройство на косачката, а ние го внасяме от Крима. Най близката нова пратка оттам пристига след седмица.

— Защо всички ме разиграват? — простена нещастният рекламатор. — Нима не разбирате? Цялото удоволствие от подстригване на трева в собствения ми двор бе провалено. Не мога ли да прескоча до тази планета и да ви донеса въпросното устройство? Само ми кажете към кого да се обърна.

— Не ви съветвам да го направите — кротко каза директорът. — Въпреки високият технологичен напредък на кримайците, техните социални отношения търпят голяма критика. Само финансовата изгода ни принуждава да поддържаме отношения с тях. Какво да добавя повече? Те са грозни същества, които все още използуват принудителен ръчен труд.

— Не ме интересува, аз настоявам на своето. Ако скоро пристигна с проклетото устройство, мога ли да разчитам на незабавен ремонт от ваша страна?

— Разбира се. Но отново повтарям: не ви съветвам да осъществите това намерение.

Вроденото твърдоглавие на Каспар не му позволяваше да се откаже, а като че ли и някаква тъмна сила допълнително го подтикваше. Той вкара в инфото си техническите данни на устройството и нужния адрес, след това неизтощимото му упорство го върна на хипертерминала. Беше оставил злополучната косачка в кабинета на дребничкия човек.