Читать «Дяволският кръг» онлайн - страница 5

— Какво е заплащането?

— Десет хванта за изпълнена норма. Равнява се на около един ваш междупланетен бикс. Не се мотай повече, а започвай да работиш.

С течение на времето дните започнаха да се сливат с нощите, режимът беше полузатворнически, а Каспар нямаше на кого да се оплаче. Достъпът до някое планетно представителство бе невъзможен и той един ден се сети, че срокът на отпуската му отдавна е изтекъл. Докато се чувстваше нещастен, дяволът, който го бе изпратил в сервиза доволно почесваше с нокти опашката си. Според изчисленията на Каспар два кримански протала се равняваха на три часа универсално време, валидно на Зета ІІ, следователно работният му ден означаваше цифрата петнайсет. И все пак той не бе изгубил надеждата, че все някога, нещата ще се оправят. Вече беше успял да свикне със съществата около него, които не правеха опити за контакт. Те работеха като автомати, някои от тях изчезваха и на тяхно място се появяваха нови.

— Викат те при шефа — уведоми го една сутрин косматия му надзирател. — Тръгвай с мене!

Той отключи вратата на помещението и го поведе по коридора. Скоро влязоха в добре обзаведен кабинет, в който се бе разположило друго, още по-грозно същество.

— Каспар Бартов, ако не се лъжа — изгрухтя голямата му уста, изпълнена с криви зъби. — Не мога да ви задържам повече.

— Нима вече съм заработил за обратния път?

— Глупости, точно обратното. Цели девет рандана не сте изпълнявал нормата си и средствата за издръжката ти са набъбнали като бременни дриги в ранна пролет. Сметката ти показва преразход от триста хиляди хванта. Като приспаднем двеста от кредитния ти диск, остават сто. Задлъжнял си сто хиляди хванта за разходи по храна и отопление, а ние повече не сме в състояние да държим такива немарливи работници. Ето защо решихме да те продадем на дългоухите от Прана. Не дават кой-знае какво, но донякъде ще останем доволни.

— Каква продажба, какви дългоухи? Вие не спазвате ли междупланетното право? — истерично попита Каспар. — Какво си въобразявате? Ще се оплача!

— Много интересно. По какъв начин и на кого? Може би на родилната си колба, ако имаш такава — разтегна бърните си шефът и в ъгълчетата им лъсна пяна. — Омитай го оттук и да приключваме — нареди на подчинения си.

Прана се оказа полудива планета, населена с различни племена, които воюваха помежду си. Поминакът им се състоеше в лов на местните тромави животни и използуване на робски труд в мините им. Аборигените се разбираха помежду си с насечен лай, а с дългите си уши и заострени муцуни, на които бе застинала карикатура на усмивка, наподобяваха изправено ходещи зли пудели.

Макар и по доста примитивен начин, робите разработваха богати рудни находища. Жегата в минните галерии беше ужасна, вентилацията почти липсваше. Въоръжените с лъчеви оръжия надзиратели размахваха бичове и ги стоварваха върху най-чувствителните части от телата на работещите, за да ги подтикват към по-усърдни действия. Нещастниците копаеха рудата с прости сечива, товареха я във вагонетки и после впрегнати в яремите си я изкарваха на повърхността. Отначало Каспар не искаше да повярва в подобна действителност, но опитът, получен на Крима му позволи донякъде да се адаптира. Пъстрото общество около него не се отличаваше от предишното, явно подходът към всички различни същества бе извършен по еднакъв сценарий.