Читать «Дяволският кръг» онлайн - страница 2

Беше почивен ден, един от трите след изминалите четири работни и той му се струваше дълъг. Трябваше да го изпълни със съдържание.

— Само тя ще ви развлича, ще ви кара да подтичвате, на зелената морава, без умора и с наслада, новата косачка за трева — пропя включеният холовизор, сякаш уловил мислите му и в пространството на екрана му се появи елегантна машинка със съвършен дизайн. --Купете ме сега, купете ме веднага, защото всяко удоволствие не се отлага — завърши рекламата женският хор от ангелски гласчета.

„Всъщност защо да не го направя?“ — запита се отегчения човек, надигна се от хидравличното си легло и пъхна кредитния си диск в процепа на апарата. Домакинският робот бързо се приближи до него и му подаде сутрешния халат. Каспар се отправи в тоалетното помещение и след като приключи с обичайните за един мъж действия реши да се поразкърши в двора на къщата. Механичният слуга го последва, като добре обучено куче.

Когато излязоха навън, косачката вече ги очакваше пред входа. През трийсет и петия век от началото на Експанзията, доставките се извършваха бързо.

— Да започвам ли да кося? — попита го роботът, докато той се любуваше на прекрасните форми на машинката.

— Не. Няма да те оставя да ми отнемеш това удоволствие — отсече твърдо притежателят на красивата придобивка, придвижи я от алеята към тревата и я включи в действие.

Косачката вероятно бе снабдена с дезинтеграторно устройство, тъй като след нея оставаше равно подстригана повърхност без остатъци от отрязани стръкове.

„Ново чудо на техниката“ — помисли доволен Каспар и тъкмо реши да направи завой, когато дръжката в ръцете му подскочи, а долният работен орган на машинката избълва облаче дим. Тихото жужене на елегантното изделие замлъкна.

— Какво става, по дяволите? — изрева той най-известната древна ругатня. — Тази бръкма ми развали настроението!

— Повика ли ме някой? — попита възникналия пред него представител на местните изчадия, който от стотина години насам се вмирисваше от бездействие.

— Никой не е търсил помощта ти. Що за изрод си ти и защо си завираш носа в чуждите нещастия?

— Такава ми е работата. Не каза ли „Какво става, по дяволите“, а аз съм един от тях — изрече обидено черното същество, тръсна рогата си и тропна с копито. — Много важно, че косачката ти е гръмнала, защо трябва да се ядосваш? Нали затова пристигнах, да ти дам правилен съвет и да ти помогна. Можеш да купиш нова, но по-добре я изпрати в сервиза, нали е в гаранционен срок?

„Интересно от коя планета е пристигнало това същество“ — замисли се Каспар, вперил поглед в косматата му опашка, но не успя да го причисли към познатите му разумни видове.

— Какво се умълча? Скучен си като всички тези наоколо — прозина се дяволът. — Какво си се опулил насреща ми, отивай в сервиза! — подтикна го той към действие и изчезна.

Появата и изчезването на нещо не бе в състояние да учуди никой от жителите на Зета ІІ, тъй като те отдавна използуваха лични телепортатори. Разпръснатите по планетата ретраслаторни станции им осигуряваха дистанционно нужната енергия.