Читать «Дъщеря назаем» онлайн - страница 2
Рейчел Эббот
Тя се наведе и пусна тихичко радиото. Приповдигнатостта на очакваните празнични мелодии я ободри. Скоро щяха да й втръснат, но за момента бодрата им предсказуемост й подейства успокоително.
Звънът на телефона на седалката до нея я накара да се усмихне. Убедена, че е Дейвид, за да попита кога ще се прибере, тя хвърли бегъл поглед на екрана, но в последния миг забеляза, че номерът не е изписан. Натисна екрана с пръст и затвори. Който и да я търсеше, можеше да почака, докато се прибере. Посегна да върне телефона на седалката и завъртя волана с една ръка на острия завой отпред; гумите поднесоха леко по замръзналата настилка. Гърдите й се стегнаха уплашено, но колата се стабилизира и Каролайн си пое дъх.
Взе внимателно следващите няколко завоя. Достигна до краткия прав участък, ограден от двете страни с високи плетове и дълбоки канавки, и стегнатите й рамене се отпуснаха. Приведе се към предното стъкло и се взря в нощта. На светлината на фаровете се очерта някаква сянка… на пътя отпред имаше нещо. Тя намали, смени на по-ниска предавка и продължи бавно и предпазливо.
Включи на втора скорост и наближи. С ужас установи, че напряко на платното стои кола със заровени в канавката отдясно предни колела. Вътре различи отпуснат върху волана силует.
Каролайн се доближи бавно, а сърцето заблъска лудо в гърдите й. Тя натисна копчето за прозореца и го отвори. Явно човекът се нуждаеше от помощ.
Телефонът отново зазвъня.
Тя понечи да затвори, но й хрумна, че вероятно ще се наложи да повика помощ за катастрофата. Затова грабна апарата от седалката и вдигна. Ръката й се беше разтреперила.
— Ало?
— Каролайн, вкъщи ли си вече?
Гласът й беше смътно познат, но не можеше да се досети чий е. Без да отлепя очи от препятствието на пътя, тя спря колата и откопча предпазния колан.
— Още не. Защо? Кой се обажда?
— Просто ме слушай. Каквото и да правиш, в никакъв случай не спирай. Каквото и да стане, каквито и да са обстоятелствата, не спирай.
Мъжът говореше тихо и бързо.
— Прибирай се вкъщи. Право вкъщи. Чуваш ли?
Паниката в гласа по телефона отразяваше собствената й нарастваща тревожност. Тя се поколеба.
— Вкъщи? На пътя има закъсала кола. Струва ми се, че вътре има някого. Може човекът да е болен или да е пострадал. Защо да не спирам? Какво става?
— Просто послушай съвета ми, Каролайн. В никакъв случай не слизай. Не губи време — натисни газта, подмини колата и не спирай повече, независимо от обстоятелствата. Послушай ме!
Гласът беше напрегнат, настоятелен. В гърлото на Каролайн заседна буца от страх.
