Читать «Държахте се много грубо» онлайн - страница 3

— Не, не разбирам.

Дженсън удари с длан по тезгяха.

— Току-що се опитахте да ми пробутате някакво кученце. То каза: „Егати умникът!“. Чух го с тези две уши. Това е измама. Трупане на мангизи по нечестен път. Мошеничество.

— Но аз не съм вземал никакви пари — и старчето махна пренебрежително с ръка. — Пари. За какво са ми? Аз никога не вземам пари.

— Как така не вземате?! Тогава какво искате за пършивото си кутре?

Човечето се огледа, наведе се през тезгяха и прошепна нещо съвсем тихичко. Дженсън се опули и каза:

— Е, сега окончателно се убедих, че сте психар!

— Някои материали съвсем не ми достигат — почти като извинение обясни човечето. — Неорганични колкото искаш, но виж, животинска протоплазма няма. Колко сили и време ми трябват…

— Представям си. — Дженсън погледна часовника си. — Покажете ми поне един истински, оригинален мутант и аз ще ви прославя в неделния брой. В противен случай…

— Аз самият съм мутант — скромно отвърна човечето.

— Ха така! И какво можете да правите?

— Всичко. — След пауза добави: — Ако не всичко, почти всичко. Например да вдигна себе си без чужда помощ. Ама по-тежко не мога.

Дженсън се закикоти високомерно.

— И можете да правите други мутанти?

— Мога.

— Тогава хайде, започвайте. Трябва ми син носорог с дължина седемнайсет дюйма и тегло не повече от девет фунта.

— Не мога да направя носорог на секундата, нужно ми е време.

— Това вече го чухме, безкрайни увъртания! — Дженсън се навъси. — А чист розов диамант колкото кофа можете ли да направите?

— Ако може да послужи за нещо… — Човечето се изкашля и премести някакъв буркан на мястото му. — Скъпоценен камък с такива размери не би струвал нищо. Пък и ще трябва много време.

— Ето пак! — Дженсън огледа важно рафтовете. — И колко ви плащат?

— Кои?

— Дилърите на наркотици.

— Не ви разбирам.

— Да бе, да! — Лицето на Дженсън почти се залепи за лицето на магазинера и изразяваше цинизма на човек, добре запознат с тънкостите на живота. — Надписът на витрината е за отвличане на вниманието. Думите имат друг смисъл. Вашите клиенти наричат „мутанти“ съдовете с дрога, от която после се качват на седмото небе. Като вас.

— В съдовете има разтвори — опонира стопанинът.

— Че кой се съмнява — подхвана Дженсън. — Пакетираните мангизи не се разтварят. — Показа стъкленицата, която бе помирисал, и попита: — За тази колко?

— Николко — отвърна човечето и му подаде стъкленицата. — Но непременно ми върнете амбалажа.

Дженсън пак отвори буркана и го помириса. Мушна пръст, после го облиза. На лицето му се изписа блаженство.

— Взимам си назад думите за наркотиците. Всичко разбрах. Незаконна търговия със спирт, деветдесет и шест градуса, без никакви данъци. — Засмука пръста. — Какво ми пука. Смятайте ме за свой клиент, ще ви посещавам редовно.

Дженсън удари глътка. Сякаш цяло факелно шествие мина през гърлото му.