Читать «Държахте се много грубо» онлайн

Ерик Ръсел

Държахте се много грубо

Малкото магазинче на тясната улица изглеждаше съвсем занемарено. Може да минеш хиляда пъти покрай него, без да си спреш погледа. Но на прозореца, над зеленикавите завески, беше написано: „Продажба на мутанти“.

От изненада очите на Дженсън са качиха на челото му. Спря се, а след секунда хлътна вътре.

— Купувам шест — каза той.

— Много сте алчен — упрекна го човечето зад тезгяха.

Самото човече беше с бяла грива, воднисти очи и малинов нос, който неуморно подсмърчаше. Братята му (ако е имал такива) вероятно са се навъртали около Снежанка.

— Чуйте ме — каза Дженсън и внимателно огледа магазинчето. — Да поговорим сериозно, а? Както се казва, да слезем от небето на земята.

— Аз и без това съм си на земята. — Като доказателство човечето тупна с крак.

— Да приемем — отвърна Дженсън и са наведе напред, почти до лицето на мъничето. — Какви са тези ваши мутанти?

— Тънки и дебели — обясни магазинерът. — А също дълги и къси. Освен това нормални и откачени. Може мутациите да имат граници, но аз не ги знам.

— Зная кой е откачен — подхвърли Дженсън.

— Че кой друг ще знае, ако не вие — потвърди човечето.

— Аз съм вестникар, фейлетонист — многозначително каза Дженсън.

— Абсолютно убедително доказателство — съгласи се продавачът.

— Доказателство за какво?

— Кой е откачен.

— Хитро — призна Дженсън. — Обичам веселите и остроумните, дори когато не са с всичкия си.

— Не съм виждал толкова неучтиви вестникари. — Изтри очи, изсекна се и загледа втренчено посетителя.

— Моето положение ме извинява. Все пак съм потенциален клиент, а клиентът винаги има право, нали?

— Не е задължително.

— Ще го разберете, ако не искате да се разорите — закани се Дженсън и започна да оглежда рафтовете. Нищо особено, стъкленици и буркани с най-идиотски форми. — Та какво сега за тези мутанти?

— Какво какво?

— Каква е тая шмекерия?

— Продавам ги, това шмекерия ли е?

— Да бе! А знаете ли поне какво е мутант?

— Би трябвало.

— Би трябвало, разбира се, но знаете ли?

— Безусловно.

— Тогава какво е мутант?

— Ха така! — Човечето размърда нос и носът стана почервен. — Нима вие не знаете?

— Развъждам ги с десетки. Аз съм известен специалист.

— Тъй ли? — усъмни се човечето. — Как се казвате?

— Дженсън. Албърт Едуард Мелаки Дженсън от „Морнинг кол“.

— Никога не съм ви чувал.

— И не бихте могли. За целта трябва да можеш да четеш. — Дженсън пое дълбоко въздух и продължи: — Мутант, това е урод, който се получава веднъж на милион. Тежка частица, такова де, някакъв космически лъч бие по гените и когато му дойде времето, мамичка държи нещо за показване в цирка. Тъй че…

— Не е истина! — прекъсна го дребосъкът. — Мутант — това е организъм с радикално променена душевна или физическа структура, предаваща се на потомството, независимо дали е предизвикана от изкуствени или естествени причини. Качествата на всички мои мутанти се предават на поколенията, следователно моите мутанти са истински.

— Значи вие променяте всякакви живи същества и гарантирате, че мъничките ще бъдат като родителите си?

— Точно така.

— Е, тогава вие сигурно сте бог — заключи Дженсън.