Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 2
Франсис Хардинг
По заповед на Мъртъл Фейт седеше върху най-големия сандък на семейството, за да предотврати вероятността някой да го извлече отново на открито. Обикновено успяваше да се слее с фона, тъй като хората рядко считаха за редно да отделят внимание на четиринадесетгодишно момиче с вдървено лице и калнокафява рокля. Сега обаче се пържеше под погледите на недоволните, изгаряна от всичкото онова притеснение, което майка ѝ никога не изпитваше.
Дребничката Мъртъл бе застанала така, че да попречи на всекиго, който се опита да вкара багажа си под навеса. Висок, широкоплещест господин със сплескан нос тъкмо се канеше да плъзне сандъка си покрай нея, но тя го закова на място — достатъчно беше да се обърне и да се усмихне.
Мъртъл примигна дважди и ококори големите си, сини очи, които грейнаха радостно, сякаш току-що бе забелязала човека пред себе си. Въпреки порозовялото ѝ от студа носле и умореното изражение усмивката ѝ все пак съумяваше да предаде сладост и доверие.
— Благодаря за разбирането! — избъбри Мъртъл.
В гласа ѝ едва-едва прозираше нотка уморен хленч — номер от арсенала ѝ за овладяване на мъжете, кокетен жест, който използваше с такава лекота и умение, както отваряше и ветрилото си. Сработваше всеки път и стомахът на Фейт се обръщаше. Подейства и сега. Господинът се изчерви, поклони се отсечено и се оттегли, но девойката виждаше, че въпреки проявената галантност кипи от яд. Всъщност тя подозираше, че вече практически всички на борда ненавиждат семейството ѝ.
Хауърд срамежливо обожаваше майка им и когато беше по-малка, Фейт я виждаше в същата медена светлина. Редките посещения на Мъртъл в детската бяха почти непоносимо вълнуващи и момичето обичаше дори ритуала на сресване, обличане и суетене, понеже я привеждаха в подходящ за предстоящите срещи вид. Мъртъл ѝ се струваше създание от друг свят — изпълнено с топлина, весело, прелестно и недостижимо; сияйна нимфа с изключителен моден вкус.
През последната година обаче Мъртъл беше решила да започне да „ошлайфа Фейт“, което явно включваше прекъсване на уроците ѝ без предупреждение и мъкненето ѝ по гости или на пътувания до града, преди да бъде зарязана отново в детската и в класната стая. В продължение на изминалата година опознаването бе свършило обичайното пъклено дело и бе излюпило златната боя драскотина по драскотина. Фейт започна да се чувства като парцалена кукла, грабната и подмятана според прищевките на нетърпеливо дете с нестабилен характер.
Напливът на пътници вече намаляваше. Обгърната от аура на дълбоко самодоволство, Мъртъл се настани на купчината от три сандъка до този на Фейт.
— Надявам се в уредената от мистър Лембант къща да има свестен салон за гости — отбеляза тя, — и дано прислугата да я бива. Не е приемливо готвачката да е
