Читать «Дълбина - "Лабиринтът на отраженията- цялата поредица"» онлайн - страница 37

— Те са халтура — упорито заяви Маниака. — Ти да не би още да юзваш „Windows-Home“?

— Да.

— Може и да си прав — тъжно каза Маниака. — Приятно гласче, съвети относно количеството „мозък“ и качеството на желязото… пфу! Няма нужда да мислиш, мърдаш стрелката по екрана и гледаш картинки!

— А ти все с полуоската ли си играеш?

— Защо да си играя? — възмути се Маниака. — OS/2 е най-добрата операционна система, ако не броим „Юникс“! Онзи ден инсталирах новата версия, програмата е бомба!

— Като се отбия при тебе, все това слушам — казах. — „Инсталирах… новата версия… три дни се трепах с нея…“. А аз от две години съм с „Windows-Home“.

— Всеки с късмета си — призна Маниака. И неочаквано попита: — Слушай, Льоня, а как успя да се вмъкнеш в Ал-Кабар през твоите „прозорчета“?

Отместих поглед.

— Из мрежата плъзна слух, че двама дайвъри са прекарали Ал-Кабар — с подмазвачески тон каза Маниака.

Направих последен опит да отбия топката:

— Защо двама? Един дайвър… и един помощник.

Маниака тихо се засмя.

— Не ме прави на ламер, Льоня. Инак такава честитка ще получиш по пощата, че пак ще се наложи да си преинсталираш целия софт… Дайвърите не взимат обикновени хора за помощници.

Мълчах и го гледах.

— Ясно — каза той. — Какво пък, за успеха. За богатите глупаци и умните хакери.

Чукнахме се.

— Какво имаше там, Льонка?

— Лекарство срещу хрема.

— Сериозно? Яко…

Изядохме по две-три парчета кренвирш, а аз тъжно си мислех, че моята анонимност все пак се е пропукала. Вчера се опитаха да ме хванат три пъти.

А днес просто ме изчислиха.

— Льоня, аз не познавам нито един дайвър — каза Маниака. — И нямам намерение да ги излавям. Нямам никакви комплекси… особено по отношение на приятелите.

— Благодаря — казах.

— Знаеш ли… имам само един въпрос.

На хакерите винаги им се намира по един въпрос. Мислят си, че са способни да попитат нещо такова, след което всички тайни на дайвърите ще бъдат разкрити.

— Е?

— Какво прави един дайвър, когато реши да излезе от виртуалността? Дали просто си помисля: искам, значи, да се озова в реалния свят? Или какво?

— Чувал съм, че един дайвър… — отместих поглед — в този момент промърморва някаква глупава фраза.

— Каква?

— Дълбина-дълбина, не съм твой.

— И това е всичко?

— Понякога добавя: „Пусни ме, дълбина“.

— И това е всичко? — омърлушено пита Маниака.

— Да.

— Колко просто било…

Маниака порови из джобовете си, извади пакет „Лъки Страйк“, запали. С лека обида каза:

— Преди беше лесно. Има хакери, има честни чайници, има ламери. Първите могат всичко. Вторите се учат. Третите са глупаци, с тях не е грях и да се поизгавриш. Ето ти… беше си чайник и такъв си остана!

— Да — съгласих се.

— Но ето че се появи дълбината… изглеждаше, че се сбъдват всичките ни мечти.

Маниака горчиво се засмя.

— А в действителност — ядец. Аз, суперхакерът — предизвикателно заяви той — във виртуалността съм един от милионите! Е, може би съм по-светнат. Все пак имам опит! Но въпреки това… такива неща стават понякога, че…