Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 4

Докато размишлявах за всичко това, моят приятел вече тресеше глава като китайско кученце, ръсеше пепел от цигарата по себе си и в разказа си беше стигнал до онзи момент, в който двамата с него вече печелехме по няколко милиона. Преплитайки език, той дрънкаше някакви глупости за влагането на парите, за вили на някакво крайбрежие и за недвижими имоти в Москва. В отговор аз го потупах по рамото, казах му нещо за живота на олигарсите и се обърнах, за да поискам сметката. В това време безумно сексапилната двойка, която наблюдавах, стана от масата. Срещнах очите на дъртия пръдльо и видях в тях уплахата на ранена птица. Напуши ме на истеричен смях и се опитах да затисна устата си с ръка, а мъжът очевидно разбра от какво се гърча, а също така проумя, че аз също зная, че е разбрал. От всичко това плюс 600-те грама уиски в главата ми се превих надве и започнах да се кикотя с цяло гърло. Мъжът хвана пичката си под ръка и двамата стремително напуснаха заведението. Замислен върху факта, че тази ситуация ще се превърне в още един пирон в ковчега на днешния опит за секс на плешивеца, отидох в тоалетната.

Виеше ми се свят, а тоалетната чиния танцуваше и се множеше пред очите ми. Казано накратко, шибана работа. Тъй като нямах сили да се държа на краката си, седнах на тоалетната чиния и запалих цигара. Усещах как ми се повдига на талази. Станах, отидох до мивката и в течение на десетина минути плисках лицето си с ледена вода. Вратата на тоалетната се отвори и влезе Тимур. С думите „платих там, чакай малко“, той отвори вратата на свободната кабинка и започна да повръща още от прага. Някак си нямах желание да чакам този драйфащ „олигарх на амбициите“. Излязох от тоалетната и се отправих към изхода. Часовникът ми показваше дванадесет и половина.