Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 39

Но щом извърнах глава наляво, видях три полуголи момичета, които лежаха на плота на ресепшъна. И точно те бяха обектът на снимките. Сигурно правеха фотосесия за статията „Твоята нова секретарка“ в поредното лъскаво списание за „прекрасни духом и телом“ мъже. А мен папараците все още не ме познаваха по физиономия. „Е, май че така се чувствам по-спокойно“, разсъждавах вече в кабинката на асансьора.

Излязох от асансьора и се приближих до гишето на охранителите. Докато те отбелязваха пропуска ми, аз се любувах на изгледа, който се разкриваше от дванадесетия етаж на кулата „Сити-2000“ към крайбрежната улица на река Москва. Приближих се до стъклото и притиснах чело. Градът лежеше под краката ми и много ми се щеше да помисля за символичността на този момент. Стоях и гледах как слънцето започваше да къпе Москва с лъчите си, докато охранителят не се обърна към мен:

— Добре ли сте?

— Да, да. Добре съм. Просто се замислих.

Взех пропуска си и тръгнах към кабинета на Вадим. Спрях пред вратата, погледнах върховете на обувките си, усмихнах се широко и влязох при него.

— Искаш ли уиски? — каза той вместо поздрав.

— Да не си полудял? Единадесет часа е. Или вече започваме да пием още от заранта?

— Старче, на някои места вече е нощ. Например в Ню Йорк.

Вадим излезе иззад бюрото, стисна ръката ми, двамата се прегърнахме и отидохме до прозореца.

— Днес денят е прекрасен.

— Днес денят направо е изумителен — отвърнах аз, настройвайки се на вълната на събеседника си.

С Вадим се познавахме вече от седем години. Преди много време се срещнахме на рождения ден на една наша обща позната. Не помня кой точно от двама ни я сваляше по това време. Всъщност това вече нямаше никакво значение и за двама ни. Тогава се запознахме, моментално се харесахме и се напихме, както се полага. По това време ни сближаваха общите интереси към литературата, киното, спорта и музиката. Разговаряхме за политика, влачехме се по някакви изложби за съвременно изкуство, обикаляхме дискотеките, посещавахме рок концерти и обсъждахме първите си успехи и провали в кариерата си. Направо се ужасявах, като си помисля, че понякога си давахме взаимно пари назаем. След това Вадим се ожени, започнахме да се виждаме по-рядко и сменихме кръга от общите си познати и общите си интереси (които, честно казано, не бяха останали у никого от двама ни). Но, колкото и да е странно, не се забравихме, редовно се чувахме по телефона, поздравявахме се по случай Нова година, за рождените си дни и тъй нататък. Макар всички да знаеха, че ние сме най-добрите приятели и имаме много общи неща помежду си, можех да констатирам, че след всички тези години от общите ни интереси останаха само момичетата, съвместното ходене по купони и общият наркодилър. И това беше всичко. От гледна точка на днешния ден не беше чак толкова лошо за историята на отношения, които датираха от седем години. И ние с удоволствие се правехме на „най-добрите приятели“, тъй като и двамата по принцип нямахме никакви приятели.