Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 40

Вадим работеше като директор на маркетинга в един голям международен тютюнев концерн. Задълженията му включваха навлизането на новите продукти на компанията в развлекателния бизнес, което беше направо прекрасно, като се имаше предвид неговия начин на живот. Това означаваше визуално позициониране в клубовете, ресторантите и казината, спонсориране на най-различни купони и светски мероприятия, огромни бюджети и персонал от десет души — съществуваше ли нещо по-добро от това, за да умреш млад?

— Вадим — започнах, — помниш ли, че в неделя ми каза, че Миша Зеленов открива нов клуб?

— Цяла Москва вече говори за това, откриването е другата седмица.

— Вчера срещнах Миша. Вече обзавежда помещенията.

— И какво от това? Да не искаш да работим при него като фейсконтрол?

— Няма да стане. Няма чак толкова пари, че да плаща на такива като нас.

— Тогава какво има?

— Разбираш ли, имат някакви проблеми с третия си партньор. В последния момент той се изнизал. Вече чакат мебелите, започнали са да оформят вътрешния интериор и сега търсят пари. Сто и петдесет хиляди. Срещу дял от двадесет процента.

— Малко искат. Не мислиш ли?

— Те изобщо не искат нищо. Вчера Миша ми предложи просто ей-така. Днес имат среща с някакви инвеститори, които вече са готови да се включат в проекта. Клубът ще просъществува осем месеца, ще избие рибата и после те ще сменят терена. Имат всички необходими лицензи, разрешителни, съгласувания и т.н. На това място преди е имало ресторант. Общо взето те са в цайтнот и аз мисля, че е на далавера да се влезе там. Това е положението накратко.

— А кой е другият партньор? — Вадим отиде бавно на мястото си. По начина, по който въртеше химикалката в ръцете си, разбрах, че е обзет от тщеславие и влечение към клубния бизнес.

— Другият партньор е някой си Саша. Запознали се някъде в чужбина. Сече му пипето и по всичко личи, че парите са негови. Вчера седеше в „Галерия“ с някакви олигарси.

— Интересна идея. Всичко, което се открива от Миша, тъй или иначе ще заработи. Този маймунски инстинкт ще победи всички наоколо. А ти какво мислиш по този повод?

— Аз имам свободни петдесет хиляди. Е, бих могъл да взема назаем още толкова, но ми се ще да работя със свои хора. На теб това интересно ли ти е?

— Даже не зная. От една страна е много съблазнително, но от друга страна трябва да помисля.

— Вадим, няма какво да му мислиш. Или казваш „да“, или казваш „не“. Мисля, че звучи доста реалистично. Разбираш ли, хората чакат такъв шанс цял живот, а ние трябва само да кажем „да“. След половин година (казах го с еротичен глас) ще станем богати и известни. Разбираш ли, пич?

— Като Йън Шрегър и Стив Рабъл, така ли?

— Ще сме още по-яки, пич. Тия момчета в Москва ги знаят само онези, които обичат да четат лъскави западни списания в оригинал. И тъй като малко хора знаят езици, те не са чак толкова много.

— Само че аз не искам да умра от СПИН! — засмя се Вадим. — Възможно ли е да отвориш клуб и да не умреш от СПИН?

— Старче, Рабъл е бил педал. Ти нали не си педал? Или си? Да не си започнал да се срещаш с някое нежно момче? Кажи де, да не си свалил новия служител в отдела си?