Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 21

И въпреки това голяма част от биографиите на всички тези управляващи и консултиращи оставаха неизвестни. Собствениците на руските компании казваха за своите чуждестранни топмениджъри:

— Как така, не познаваш ли моя Джим? Преди три години той имаше толкова успешен бизнес в Русия, а после дойде да работи при мен.

Или:

— Е, Марк има огромен опит от работата си във водещи френски рекламни агенции.

Но какъв беше този успешен бизнес и кои бяха тези водещи агенции не се уточняваше. Както е известно, нашата руска традиция да държим на служба чужденци води началото си от цар Петър. А традицията да държим на служба чуждестранни далавераджии вероятно е започнала още от времето на войната през 1812 година. Когато пленените французи са оставали на служба у руските дворяни като учители по музика, по чужд език, по танци и по добри маниери. Наистина, щом е французин, значи със сигурност танцува добре и познава етикета и музиката. Нали в Париж всички са такива? А пък пленниците моментално започвали да търсят в себе си тези достойнства, за да получат службица. И си живеели така. Срещу добри заплати и авторитет (особено в средите на провинциалното дворянство) те учели своите подопечни. И често всичко свършвало както в безсмъртното произведение на Александър Сергеевич Пушкин:

След него първо ходила Madame,

след това Monsieur сменил я.

(…)

Когато във младеж метежен

Евгений вече се превръщал,

обзет от нежност и надежди,

изгонили Monsieur от къщи.

Точно така стана и в съвременна Русия. Отначало гръмнаха първите шумни скандали за кражби и злоупотреби, а след това започнаха обвинения в професионална непригодност и в докарване на бизнеса до границите на банкрута. А в това време се изградиха и родните кадри (които в много отношения вече бяха развалени от западните „учители“). И ето, че руснаците започнаха да стават топмениджъри дори във филиалите на западните гиганти, където преди под заплаха с пистолет не допускаха в управлението „чужди хора“.

Но, естествено, най-издръжливите от социума, който описах, продължаваха все още да стоят в Русия. И по всичко личеше, че вече нямаше начин да ги изселят оттук. Те наполовина бяха станали руснаци, бяха преминали през огън и вода, през фалити и сливания и се бяха вкопчили в мястото си със зъби и нокти. У тях вече го нямаше онова високомерие и онова безумно пръскане на корпоративни блага, но току се мяркаше поучителна нотка или снизходителен тон а-ла „аз съм чужденец и разбирам от бизнес повече от вас“.