Читать «Дудунът» онлайн - страница 3

— Тъй и тъй — рекли, — бай Доньо, тъй и тъй се случи с тоя сиромах, рекохме да посъберем някоя пара̀, да го подредим, както му е обичаят. Дай — рекли — и ти каквото ти е на сърце.

А той ги погледнал, погледнал изниско над очилата, поизмъкнал нещо и запрелистял тефтера.

Ровил, обръщал, па се поспрял, помислил и рекъл:

— Дайте — рекъл — книжката!

Подали му листа за помощите, наместил очилата той, па взел перото и записал в графата цели десет лева.

— Бре — рекли си приятелите на Кондовчето, — доживяхме да видим керемида масло да пусне!

И зачакали да им брои парите.

А тоя бръкнал в чекмеджето, подал им само едно левче и казал:

— Деветте лева — рекъл, — момчета, имаше да ми ги дължи за жълта боя покойният. Ето ги тука на тефтера писани. В мене лъжа няма. Тези пари са изгубени — рекъл — и без това, но аз му ги харизвам. Турям им кръст — рекъл — и няма да ги диря, няма да търся ни майка, ни лихви. А левът, дето ви го дадох, е от мене, та стават десет, както ги записах в книжката. От мене да мине — рекъл. — От сърце ги давам. Не ми се свидят. Бог да прости — рекъл — момчето. Добро беше, ама не можа да залови занаят като свят. Бог да го прости — рекъл — и вечна му памет.

И се прекръстил три пъти.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009

Издание:

Чудомир. Избрани произведения.

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1971

Редактор: Георги Стоянов

Художник: Чудомир

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14538]

Последна редакция: 2009-11-09 16:00:00