Читать «Друго си е с традиции» онлайн - страница 4

Нито един герой не си е разчиствал така храбро пътя сред вражеските редици. Пуйки, котлети, супи, гарнитури, сладкиши изчезваха така бързо, че келнерите едва смогваха. Когато Стъфи, преял до пръсване, влезе в ресторанта, миризмата на ядене за малко не го принуди да се опозори, но той надви слабостта си като истински рицар. Той забеляза благодетелното щастие, изписано на лицето на Стария Джентълмен — щастие, по-пълно дори от това, което му носеха обичките и орнитоптера амфирисиус — и сърцето не му позволи да го помрачи.

След един час Стъфи се облегна на стола, спечелил битката.

— Благодаря ви, сър — изпуфтя той като спукала парна тръба. — Благодаря ви от душа за богатата гощавка.

После, изцъклил очи, той се вдигна едва-едва от стола и се насочи към кухнята. Един от келнерите го завъртя като пумпал и го отправи към изхода. Стария Джентълмен отброи внимателно долар и тридесет цента в звонк и освен това остави на келнера петнадесет цента.

Те се разделиха както всяка година на вратата — Стария Джентълмен тръгна в южна посока, а Стъфи — в северна. Щом свърна зад първия ъгъл, Стъфи се спря за минута. После напери дрипите си така, както се наперва кукумявка, и тупна на тротоара като кон, получил слънчев удар.

След малко дойде линейка. Младият лекар и шофьорът изругаха тихичко, защото се измъчиха, докато вдигнат това тежко тяло. Не им дъхна на уиски, тъй че нямаше основание да го прехвърлят на дежурната полицейска кола, и така Стъфи заедно с двата си обеда замина за болницата. Там го положиха на легло и започнаха да го изследват с надежда да му открият някоя рядка болест, та да опитат ножовете си на него.

О, небеса! Само след час друга линейка докара Стария Джентълмен. И него го сложиха на легло, обаче заговориха за апендицит, защото по вида му решиха, че от него ще паднат добри пари.

Но след малко един от младите лекари срещна една от младите сестри, чиито очи много му харесваха, и се спря да поговори с нея за двата случая.

— Кому би минало през ум — каза той, — че този симпатичен стар джентълмен е припаднал от глад? Сигурно е от някой стар, горд род. Но пред мен призна, че от три дни не бил сложил троха в устата си.

Информация за текста

O. Henry

Two Thanksgiving Day Gentlemen, 1907

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Избрани разкази

Издателство „Народна култура“, София, 1977

Второ допълнено издание

Подбор и редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Газдов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

O. Henry. The Complete Works of O. Henry

Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13773]

Последна редакция: 2009-10-09 17:10:00

1

Алберто Сантос-Дюмон (1873–1932) — бразилски въздухоплавател, елин от първите строители на управляеми балони и на самолети. — Б.пр.