Читать «Друго си е с традиции» онлайн - страница 2

След като погледа втренчено пред себе си десетина минути, Стъфи Пийт изпита желание да поразшири кръгозора си. Бавно и с неимоверно усилие той обърна глава наляво. И в същия миг очите му изскочиха из орбитите от ужас; дъхът му секна, а грубите обуща на късите му крака взеха да рият нервно в чакъла. Откъм Пето авеню право към него пристъпяше Стария Джентълмен.

Девет години поред в Деня на благодарността Стария Джентълмен идваше тук и намираше Стъфи Пийт на тази пейка. Стария Джентълмен искаше да превърне това в традиция. Всяка година в Деня на благодарността гой вземаше Стъфи оттук, завеждаше го на ресторант и го гощаваше богато. В Англия подобни неща стават несъзнателно. Но за нашата млада страна девет години не са чак толкова малко. Стария Джентълмен беше убеден патриот и смяташе, че е пионер на американските традиции. За да бъдеш по-колоритен, нужно е дълго време да вършиш едно и също и нито за миг да не се отказваш от него. Това е нещо като ежеседмичното събиране на десетцентови застрахователни вноски или като метенето на улиците.

Високо изправен, Стария Джентълмен се приближаваше величествено към изгражданата от него Институция. Вярно, че нахранването на един човек по веднъж в годината няма онова общонационално значение, което има за Англия Магна харта или мармаладът на закуска. Но все пак това беше крачка напред. В това имаше дори нещо феодално. Стария Джентълмен поне беше живо доказателство, че и в Ню Йо… пардон, в Америка могат да се създадат традиции.

Той беше шестдесетгодишен, висок и сух. Носеше черни дрехи и старомодни очила, които отказваха да се държат на носа. Косата му беше по-бяла и по-рядка от миналата година и сега той като че ли се подпираше повече на големия си, коленчат, тръстиков бастун.

При вида на своя благодетел Стъфи затрепери и задиша още по-тъжно — като охранено дамско пуфенце, когато срещу него се наежи някой уличен пес. Щеше му се да избяга, но дори Сантос-Дюмон не би могъл да го вдигне от пейката. Мирмидоните на двете възрастни дами добре си бяха свършили работата.

— Добър ден — каза Стария Джентълмен. — Радвам се да видя, че превратностите на изтеклата година са ви пощадили и вие ходите жив и здрав по хубавия, бял свят. Само за това нека бъде благословен Денят на благодарността. Бъдете така любезен да дойдете с мен и аз ще ви дам такъв обед, който ще приведе в хармония физическото ви състояние с душевното.

От девет години Стария Джентълмен произнасяше на празника все тези думи. Самите те вече се превръщаха в Институция. Те можеха да се сравнят само с Декларацията за независимостта. Преди те винаги прозвучаваха като музика в ушите на Стъфи. Но сега на лицето, вдигнато към Стария Джентълмен, се четеше страшна мъка. При допира със запотеното му чело ситните снежинки почти съскаха. А Стария Джентълмен потръпваше от студ и се обърна с гръб към вятъра.