Читать «Древното безумие» онлайн - страница 9
Деймън Найт
При звука на звънкия й глас той трепна.
— Имаме само няколко минути на разположение. Аз трябва само да поговоря с тебе и да се връщам.
Девойката поклати глава, сякаш не вярваше на казаното.
— Вземи ме със себе си, това е всичко, което искам.
— И къде ще живееш? Заедно с четиридесетте мъже на моя Клан?
— Все ми е едно къде — изплака Мари, — дори на улицата, ако е нужно.
— Скъпа, чуй ме — настоя отново Клайв, — нищо не може да се направи. Ти сама знаеш, че няма да ни разрешат никога…
— Не и не! Ти нали ме обичаш?
— Обичам те — промълви Рибарят.
— Тогава им кажи, че няма да ме изоставиш, независимо какво са ти казали.
— Но ти си длъжна да го направиш! — той здраво я прегърна. — Обещай ми, това е така важно за мен, иначе…
— Иначе какво?
— Няма да го понеса…
Мари присви клепки и се загледа в морските далечини.
— Е, добре, повече няма да плача. Позволи ми да бъда още малко заедно с тебе и да си поговорим.
Той затвори очите си с ръце.
— Мари, не искам да се чувствувам така, както сега, боли ме, знам, че съм зле. Обещай ми, че ще позволиш да те лекуват.
— Добре — послушно измърмори девойката и лицето й се изкриви болезнено.
— Ето това е всичко, което ме помолиха да ти кажа… и сега си тръгвам.
Тя пристъпи напред и неволно му прегради пътя.
Рибарят я целуна силно по устните, дръпна се рязко и извика другите две жени. Когато Вивана хвана Мари за ръката, той се затича към стълбата и започна да се спуска, без да поглежда назад. Гръмкият отмерен тропот на краката му отекна болезнено в сърцето на девойката. Внезапно те затихнаха. Мари се заслуша. Отново затропаха крака, но сега се приближаваха. Клайв се появи запъхтян. Очите му блестяха трескаво. Той здраво я хвана за ръката.
— Ти си изгубила ума си, но и аз също! — завика той. — Лошо ни е един без друг. Готови сме да умрем! Чуй ме, хрумна ми нещо. Казват, високо в планините има реки с чисти води, значи там плава риба; казват, че дори птици вече са се появили! Ние с тебе отиваме там, скъпа! Ти и аз, само двамата! Съгласна ли си?
— Да, скъпи — лицето на Мари просветна.
— Тогава, какво чакаме още?
Те се наканиха да тръгнат.
— Стойте! — сряза ги Лаура 1. — Къде ще живеете? Какво ще ядете? Бъдете разумни!
Отвърнаха й само тихи стъпки по стълбата, а след известно време се чу шумът на работещ мотор.
Жените дълго гледаха отдалечаващата се лодка и мълчаха, докато тя не се скри зад хоризонта.
Информация за текста
Damon Knight
An Ancient Madness, 1964
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Публикация:
[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|НИЩО ПО-ОПАСНО ОТ ЕДНА АМАЗОНКА. ЕРОТИЧНА ФАНТАСТИКА]]. 1992. Изд. Неохрон, Пловдив / Изд. Хермес, Пловдив. SF Трилър, No.8. Алманах за остросюжетна литература. Редактор, съставител: Иво ХРИСТОВ, Николай СТРАНСКИ. Превод: Красномир КРАЧУНОВ, Христина МИНКОВА. Художник: Борис ВАЛЕХО [корица и илюстюстрации на вътрешните корици]. Формат: 120×165. Страници: 160. Цена: 9, 50.00 лв.
Съдържание:
Въведение — с.2;