Читать «Дракон bg» онлайн - страница 14

— Някакви видими причини защо екипажът се е качил на лодките? — попита Корволд.

— Няма такива. Екипажът изглежда е напуснал панически кораба, след като е направил опит да го потопи.

Устните на Корволд се изопнаха. Кокалчетата на ръката му побеляха от силата, с която той стисна слушалката.

— Повтори отново.

— Кингстоновите клапи са били отворени и блокирани в това положение. Андерсон сега работи по тяхното затваряне.

— Защо, по дяволите, им е притрябвало на екипажа да потопяват един здрав кораб с хиляди нови коли на борда? — попита неразбиращо Корволд.

— Ситуацията трябва да се разглежда с известна доза подозрение. Нещо на борда не е наред. Трупът на радиста е ужасен. Той изглежда така, сякаш е бил опечен на шиш.

— Искаш ли корабният лекар да дойде при вас?

— Нищо не може да направи добрият доктор тук, освен аутопсия.

— Разбрано — отвърна Корволд. — Ще остана на позиция още тридесет минути, след което тръгвам да търся изчезналите лодки.

— Свързахте ли се с компанията, сър?

— Изчаквам, докато се уверите, че не е останал нито един жив от тамошния екипаж, който да оспори нашия иск за стоката. Довършете разследването. Веднага щом сте сигурни, че корабът е изоставен, аз ще изпратя съобщение до директора на нашата компания, с което ще го уведомя, че поставяме „Дивайн стар“ под наше разпореждане.

— Инженер Андерсон вече се е заел със задачата по затварянето на кингстоновите клапи и изпомпва водата от трюма. Имаме захранване и можем да потеглим след малко.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — каза Корволд. — Течението ви носи към един британски океанографски кораб, който е заел стационарна позиция.

— На какво разстояние?

— Приблизително дванадесет мили.

— Достатъчно далече са.

Корволд не можеше да измисли нищо друго какво да каже. Накрая той просто промълви:

— Късмет, Оскар. Успешно плаване до пристанището.

След това той прекъсна връзката.

Стеен се извърна от радиото, като избягваше с поглед обезобразения труп на стола. Усети как го полазиха ледени тръпки. Той почти очакваше да види призрачния капитан на „Летящия холандец“ да крачи напред-назад по мостика. Няма нищо по-отвратително от един изоставен кораб, помисли мрачно той.

Той нареди на Сакагава да намери и преведе корабния дневник и изпрати останалите двама моряка да претърсят палубите с колите, докато той систематично провери помещенията на екипажа. Изпитваше чувството, че върви през къща, обитавана от призраци.

Ако не се брояха няколкото пръснати дрехи, всичко изглаждаше така, сякаш екипажът щеше да се завърне всеки момент. За разлика от безпорядъка на мостика тук нещата си бяха на мястото и личеше, че стаите са били обитавани. В каютата на капитана имаше поднос с две чаши за чай, които като по чудо не бяха паднали на пода по време на бурята. Върху леглото бе положена униформа, а на покрития с килим палубен под една до друга се мъдреха чифт излъскани до блясък обувки. От стената върху подреденото и чисто бюро, бе паднала една рамкирана снимка на една жена с тримата си сина в юношеска възраст.