Читать «Дракон bg» онлайн - страница 12

Накрая той сви рамене.

— Щом се уверите, че на „Дивайн стар“ няма никой от екипажа му и че можете да го подкарате, докладвайте ми обратно и аз ще организирам претърсването за неговите лодки.

Още преди Корволд да бе свършил, Стеен вече го нямаше. Той събра хората си и след десет минути те бяха спуснати във водовъртежа на морските води. Групата му се състоеше от него самия, четирима моряка, помощник главния инженер Олаф Андерсон и радиста Дейвид Сакагава — единственият моряк на борда на „Нарвик“, който знаеше японски. Задачата на моряците бе да огледат съда, докато Андерсон прегледа машинното отделение. Ако се установеше, че транспортният кораб е бил изоставен, Стеен щеше официално да го постави под свое разпореждане.

Със Стеен на руля велботната моторница пореше бурните води, като с мъка се изкачваше по гърба на вълните, които заплашваха да я потопят, преди да се спусне отново стремглаво надолу в падината, в очакване на следващата. Мощният морски двигател „Волво“ боботеше с безупречен ритъм и те се носеха към автотранспортния кораб с попътен вятър зад кърмата.

На стотина метра от „Дивайн стар“ те откриха, че не са сами. Едно стадо акули кръжеше около наклонения кораб, сякаш някакво вътрешно чувство им подсказваше, че той ще потъне, оставяйки няколко апетитни късове храна.

Рулевият плъзна лодката под късия нос и се приближи до подветрената страна. Хората в лодката изпитваха чувството, че при всяка една вълна, която се разбиваше в корпуса на „Дивайн стар“, корабът щеше да се сгромоляса върху тях. Когато огромното туловище се снижи, Стеен метна нагоре една лека стълбичка от найлонови въжета, на чийто край имаше абордажна кука. На третия опит куката прехвърли горния ръб на фалшборда и се хвана здраво.

Пръв нагоре по въжената стълба се покачи Стеен и се прехвърли на палубата. Андерсон и останалите бързо го последваха. След като се събраха отново до огромните лебедки на котвите, Стеен ги поведе нагоре по една стълба, която наподобяваше аварийните стълби, използвани при пожар. Тя бе закрепена върху носовата преградна стена, върху която нямаше нито един прозорец. След като изкачиха пет палуби, те влязоха в най-обширния мостик, който Стеен някога бе виждал през своята петнадесетгодишна морска служба. След малката икономична рулева кабина на „Нарвик“, тази тук изглеждаше просторна като гимнастически салон. Въпреки че в средата й бе струпана огромна грамада от електронно оборудване, то успяваше да запълни само една малка част от нея.

Вътре бе безлюдно, но подът бе целия осеян с пръснати карти, секстанти и други навигационни прибори, които бяха изпадали от отворени шкафове и чекмеджета. Върху един плот лежаха две отворени куфарчета, сякаш собствениците им бяха излезли за малко и всеки момент щяха да се върнат.

Бягството, изглежда, е било паническо.

Стеен разгледа главния пулт.

— Корабът е напълно автоматизиран — каза той на Андерсон.

Главният инженер кимна:

— И още как. Органите за управление се задействат от човешки глас. Тук никой не мести лостове, нито дава нареждания на кормчията за посоката на курса.