Читать «Долу спи убиецът» онлайн - страница 4

Стреч проклетиса, сграбоса виброножа си — все го носеше, като ходеше до банката — и се втурна навътре.

Близнаците търчаха срещу него и го връхлетяха точно на вратата. Онзи, дето беше по-напред, само се размахна и го изпра с нокътниците си през врата, преди Стреч даже да се сети да му посегне. Блъсна го към стената и продължи. Другият, на три крачки зад него, изрева в лицето му и го прасна с блейда си; Стреч едвам успя да вдигне ножа да парира удара, но хлапето го набучи с другия си блейд в корема, изсмя му се нервно:

— Проклети скъперници! — и също се втурна навън.

Носеха овлажнителни ботуши и се бяха препасали с коланите, а маските им висяха отзад на гърба… това видя Стреч, преди да се плъзне бавно надолу по стената, притиснал с длан корема си. Топло и лепкаво течеше измежду пръстите му, а светът се въртеше, въртеше, въртеше…

* * *

Много време по-късно усети някой да го бута и мъчително отвори очи. Много болеше.

Очакваше да види кой знае какъв кошмар, но беше само оня смешният, опулен изумено срещу му иззад дебелите си очила.

— Какьво йе штанало? — попита Дейви с мекия си акцент.

— Силия… — Стреч болезнено си пое въздух. — Къде е Силия?

— Нъна-ам. Щьо?

— Близ… — Господи, само как болеше!

— Близнацьите? — Дейви най-сетне стопли и кимна. — Стой тъй.

Имаше кървави петна по костюма му за работа, помисли си Стреч, помъчи се да стане и припадна.

Когато пак се съвзе, вече си беше в леглото. Дейви се занимаваше с превръзки и мехлеми. Беше намерил и онова тъпо нещо си, дето преди две години Силия го прие вместо наем от един от западащите нещастници, оня умря два дни след това; беше някъв си автодоктор ли, що ли, не го бяха ползвали, но сега Дейви май доста сръчно му човъркаше чаркаляците.

— Силия… — настоя Стреч, но от гърлото му се чу само квакане.

— Ея там отсреща! — Дейви махна към дивана под прозореца. — Нея я скърпих, ма са я били зле. И…

— Добре съм, нищо ми няма! — Силия звучеше много зле, напротив на думите си.

Стреч изръмжа, но този път нямаше сили даже да се надигне.

Болеше и докато автодокторчето пълзеше по раните му и ги кърпеше, но той не припадна.

— Къде отидоха? — попита Дейви по едно време.

— Нънам, ама бяха с овлажнители… парите… парите… а-ах!

Силия омаломощено се обади от мястото си:

— Взеха само петдесетачка, дето Трампа закъсня да я даде вчера. И ония резервните…

— Ако го бяхме дочакали… щяха да вземат всичкото! — Стреч пак изръмжа, този път щото докторът яко заби иглата в хълбока му. — Само да ги пипна копеленцата…

— Лежи и почьивай! — нареди му Дейви. — Ся да свършим и аз ще ги пипна!

Много болеше, но Стреч успя да се засмее, преди да припадне пак.

Когато се събуди, навън се стъмваше. Силия беше седнала и го наблюдаваше. Имаше шев на лицето, и синина под окото, и още шевове по ръцете, и я бяха горили по краката, Северът да ги тръшне, и изглеждаше зле, но…

— Лошо са те порнали! — каза тя срамежливо.

— Ще ги убия! Къде е Дейви? Кажи му да… по дяволите, боли!

— Лежи си… Тия шевове тряба да се срастнат. Дейви излезе… — тя изхъмка. — Мина от тук на тръгване. Носеше… овлажнител. И меч.