Читать «Долу спи убиецът» онлайн - страница 2

— Хей, Дейви! — приветства го Стреч, когато се приближи. — Цигарка?

— Чьакай да’с фърлйя сладоледа! — отвърна Дейви и се ухили срамежливо.

— А, значи това носиш! Що си се размотавал до магазина в тая жега?

Стреч и не очакваше да получи отговор: пансионерът хлътна във входа, шляпането на сандалите му се отдалечи и след известно време пак се усили.

Поседяха двамата и попушиха в мълчание. Дейви даже имаше смешен начин и за това: държеше цигарката в лявата си ръка, а не в дясната, и все я въртеше между показалеца и средния си пръст, като да я намества, и току я прихващаше с палеца си — май само когато съвсем се зарееше нанякъде. Стреч с любопитство се взря в пръстите му, за кой ли път. Все го учудваше този навик: да държиш цигара между връхчетата на палеца и показалеца, почти на ръба на филтъра; другите три пръста са присвити и изтеглени силно назад, но някак подредени по протежение на цигарата. Дейви държеше дълъг маникюр, над половин сантиметър, но не го заостряше, както беше модерно в града напоследък. Хората му викаха псевдонокътници, нали куполнягите си слагат поднокътни остриета, тук не практикуваха толкова приставки, но острият нокът, намазан със силиконов втвърдител, също е опасно оръжие… може даже да се порежеш, ако не внимаваш. Стреч мразеше тая мода; Дейви обаче не си ги остреше. Неговите бяха заоблени и малко плоски на върха, само на кутретата бяха два пъти по-дълги. Всъщност направо си държеше цигарата между ноктите на палеца и показалеца, много смешно. И току се сепваше и я прехвърляше в нормално положение.

— Левак ли си? — внезапно попита Стреч.

— Какво? — Дейви се сепна за пореден път, виновно преметна цигарата, примигна иззад очилата си, издиша дима на тънка струйка и едва тогава отговори. — О, ами, не. Зарадйи клавиятурата е. Нали… да мога да пуша като пишйа.

— Аха. Книжеста му работа. И защо я държиш така?

Пак същият ритуал: примигване, изумено източване на устната, тънка струйка дим и отговор най-сетне:

— Ами… мьного хубаво оръжйе е.

— А?

Дейви виновно примигна. Като че ли се поколеба за момент.

— Гледай сйега… — рече след малко. Завъртя цигарата между палеца и показалеца си. — Стой и не мърьдай, нищо няма да ти направйя.

Присви трите си свободни пръста назад, този път цялата му ръка се напрегна. После замахна. Бавничко.

Огънчето на цигарата застина на около два сантиметра от окото на Стреч. Трите пръста се изпънаха и ноктите им се озоваха на милиметри от клепача, същевременно огънчето се обърна надолу към бузата.

— Ако те улучьа, — обясни Дейви кротичко, — първо ти я забивам в окото, после с пръстите ти го вадйя, а те горйя по бузата. И с другата ръка удрям, и те ритвам долу в… тъй де, овлажьнителйя, значи, и ако ощйе не сйи паднал, сигурно щйе да не си човешько същестьво.

Стреч кимна, макар да си помисли, че докато Дейви го улучи с цигарата, и го удари, и го ритне, дотогава десет пъти да го е намлял вече. Но си премълча. Нека човечецът си запази илюзиите.