Читать «Долу спи убиецът» онлайн - страница 5

— Ха!

Силия сви рамене, стана и тромаво се упъти към кухнята. Вървеше много внимателно и Стреч пак изръмжа, като си помисли какво точно са правили ония двамата с нея… Ако имаше поне някакъв шанс да ги пипне, каза си, щеше да хукне на момента, ама кой знае къде бяха забили вече.

По-късно, като видя точно какво не бяха успели да му направят на самия него в бързането, преосмисли мнението си и горещо благодари на Севера, че и той и Силия са още живи.

* * *

Три дни по-късно, когато Стреч вече беше почнал да става и раната на хълбока му беше станала на надута зачервена резка, и постепенно почваха да го хващат бесните, пред пансиона паркира една съвсем малка и много запрашена караванка. На покрива й, зад картечницата, бяха закачени два мотора. Стреч я видя от прозореца и първо изруга яката, понеже тези мотори ги познаваше. Един дискохвъргач, това му бяха оставили Близнаците, но моментално го награби — поне за успокоение.

— Копелетата са се върнали, Силия! — извика. — Ела тука, Северът да те тръшне!

Но не бяха копелетата. От прозореца ясно видя как само един слиза от караванката и не беше от Близнаците. Ама имаше нещо страшно познато, понеже шофьорът носеше екзоброня и шлем, и визьорът му беше черен, а в ножница на гърба му стърчеше ей-такъв грамадански меч.

— Който и да е, — каза Стреч на Силия и й посочи да клекне зад дивана, — не идва за добро.

Може и да грешеше, понеже оня ми ти позвъни отдолу преди да се качи. И на вратата даже почука.

— Аде де! — прикани го Стреч заплашително.

Оня с меча отвори, надникна и размаха вместо бяло знаме два омотани овлажнителни колана:

— Кротько бе-е, спипах ги! — и чак тогава влезе.

Вървеше леко приведен, лявата му ръка висеше на милиметри от пищовчето на кръста му, дебелите подметки на овлажнителните ботуши пружинираха лекичко… приличаше на някой пустинен рънър, дето се промъква към плячката си, помисли си Стреч и притеснено промърмори:

— Дейви?

— Аха… — оня вдигна визьора си и се ухили изотдолу. — Стрьеснах ли вйи?

— Северът да те тръшне, ангелите ми изкара! — призна Силия. — Откъде взе тая маскировка?

— Това са мйи пустинните партакьеши. Йето… — той им подаде коланите. — Повьечето парйи са тука. Моторьите ша продам, щот… — сви извинително рамене и бронята се размърда като жива по него. — Такьвоз де, нйе беше евтино прьепускане след тях. Ама квот остане, за вась сйе. — и си излезе.

На прозореца Стреч го видя да се качва в караванката и да потегля. По-късно се върна — пеша, с меча, овлажнителя и омачкания окървавен костюм, с който допреди беше ходил на работа. И даже се опита да им даде остатъка от парите от моторите, но Силия не щя да ги приеме. Каза, че и на него му се полагал хонорар. Дейви се засмя и рече:

— Аз сьи го получих вечье. Но ще ги взьема, ще ги взьема…

* * *

Беше беден квартал, железницата минаваше наблизо и силовото поле на купола отстоеше има-няма на десетина метра от последните къщи. Би могло да се каже, че мястото е еквивалент на Стената на Куполите, ако Северните провинции можеха да имат Стени. Само дето беше… ами, различно. Много по-спокойно, на първо място. Измамно спокойно, не на последно.