Читать «Долу при платноходката» онлайн - страница 6

— Тя е моя — каза той и в гласа му прозвуча — но твърде несигурно — молба за милост.

Бу Бу го погледна, сви рамене и каза:

— Не ме интересува.

Бавно Лайънел зае пак мястото си и без да сваля очи от майка си, посегна към румпела отзад. Очите му просто попиваха всичко.

— Дръж! — Бу Бу хвърли пакетчето и то падна право в скута му.

Той го погледна, взе го в ръка, пак го погледна и го зафучи в езерото. В следващия миг вече гледаше Бу Бу и в очите му имаше не предизвикателство, а сълзи. След още един миг устата му се изкривиха във вид на хоризонтална осмица и той ревна колкото му глас държи.

Бу Бу се изправи полека, като да й беше изтръпнал кракът, и се спусна в платноходката. След малко тя вече седеше на задната седалка с кормчията в скута си и го друсаше и целуваше по врата, давайки му някои наставления:

— Моряците не плачат, момчето ми. Моряците никога не плачат. Освен когато потопят кораба им. Или когато претърпят корабокрушение и се спасяват със сал и няма с какво да утолят жаждата си освен с…

— Сандра… каза… на мисис Снел… че тате е… мръсен… чифут.

Бу Бу трепна едва забележимо, свали детето от скута, изправи го пред себе си и отмахна косата от челото му.

— Така ли каза, а?

Лайънел закима усилено с глава. Все още разреван той се приближи съвсем до нея и се пъхна между краката й.

— Е, това не е чак толкова страшно — каза Бу Бу обгърнала го с крака и ръце. — Това не е най-лошото. — Тя го хапна нежно по ухото. — А ти знаеш ли какво е това чифут, момчето ми?

Лайънел или не искаше, или не беше в състояние да отговори веднага. Във всеки случай той изчака, докато поотмине хълцането от плача. После, забил уста в топлия врат на майка си, отговори глухо, но разбираемо.

— Това, дето го има чичо за украшение. Дето се пуши с него.

Бу Бу отдалечи малко детето от себе си, за да го погледне. После пъхна така неочаквано ръка отзад в панталонките му, че то подскочи, но веднага я измъкна и натъпка хубаво фланелката му.

— Знаеш ли какво ще направим сега? — каза Бу Бу. — Ще отидем с колата в града, ще купим кисели краставички и хляб и ще изядем краставичките в колата; после ще отидем на гарата да посрещнем тате, ще го закараме вкъщи и ще го помолим да ни повози с лодката. Ти ще му помогнеш да свали платната. Искаш ли?

— Искам.

Двамата направиха надбягване до къщи. Спечели Лайънел.

Информация за текста

J. D. Salinger

Down at the Dinghy, 1949

Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2008

Издание:

Джеръм Селинджър. Девет разказа. Семейство Глас

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985

Американска, I издание

Съставител и предговор: Клео Протохристова

Редактори Недялка Христова, Иванка Савова

Рецензент Клео Протохристова

Художник Илия Гошев

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Виолина Хаджидемирева

Коректори Жанета Желязкова, Стоянка Кръстева, Донка Симеонова

ЕКП 07,05366725111/5637–282–85. Издателски № 2381. Формат 84×108/32

Печатни коли 28,50. Издателски коли 23,94. Условно издателски коли 24,62

Дадена за набор на 27. V. 1985 г. Излязла от печат на 15. XI. 1985 г.

Печатница „Димитър Благоев“, Пловдив