Читать «Докато убивам, се надявам» онлайн - страница 18

Погледнах Шарън.

— Направих го. — Руменината още не бе изчезнала. — Говорихме за нейните оправдания. Необходимо е време. Има проблеми.

— Сигурно има — рече Джулиън.

— Секс-ууу-ални проблеми — анонсира Мади. — Изречи думичката, започваща с буквата „С“, миличка. Другия път ще ти бъде по-лесно.

Разпокъсан смях. Изглежда Шарън приемаше нещата спокойно. Аз все пак не свалях поглед от нея.

— Сподели проблемите с нас. — Уолтър я натискаше, хилеше се и си играеше с опашката.

— Те… тя не получава удоволствие — отговори Шарън.

— Получава ли оргазъм? — попита Джулиън.

— Не мисля.

— Не мислиш ли?

— Да. Остава незадоволена.

— Ами тогава ти какво правиш, за да й помогнеш?

Тя хапеше устни.

— Говори де — рече Мади.

Ръцете на Шарън затрепериха. Тя сключи пръсти, за да го прикрие.

— Ние… ние приказвахме за… да намалим притеснението й, да се отпусне.

— О, боже, обвини жената — каза Мади. — Кой е казал, че това е неин проблем? Може той да е виновен. Може би той е скапаняк. Или е девственик.

— Тя казва, че той е… наред. Тя е нервната.

— Помогна ли й да извърши дълбоко мускулно отпускане? — попита Аврора. — Систематично обезчувствяване?

— Не, нищо такова. Все още на нея й е трудно да говори за това.

— Чудно защо — каза Джулиън.

— Сега работим върху проблема да не се вълнува — рече Шарън. Звучеше като самоописание.

— Трудно е да си спокоен за въпроси от първа необходимост — процеди Уолтър. — Орален секс опитвали ли са?

— Ъ-ъ-ъ, да.

— Ъ-ъ-ъ по какъв начин?

Тя отново сведе поглед към килима.

— Обичайният.

— Не знам какво означава това, Шарън. — Погледът му обходи останалите. — Някой от вас знае ли?

Всички вкупом се засмяха и заклатиха глави в знак на отрицание. Подла тайфа. Представих си ги като пълноправни тераписти само след няколко години. Ужасяваща картинка.

Шарън гледаше в пода, ръцете й участваха във вече загубена битка.

Замислих се да се намеся. Чудех се дали това ще бъде насилие над установените в групата правила. Реших, че не ми пука. Но, ако застанех изцяло на нейна страна, щях повече да я унижа в дългосрочен план.

Докато се колебаех, Уолтър каза:

— Какъв вид орален секс?

— Мисля, всички знаем какво е орален секс — отговорих аз.

Веждите му се повдигнаха.

— Наистина ли знаем? Аз се чудя. Някой от вас чуди ли се?

— Това са пълни глупости — каза Аврора. — Имам си твърде много неща за вършене.

Тя стана, прехвърли през рамо торбата и напусна. Трима или четирима я последваха бързо.

Вратата се затръшна. Последва напрегната тишина. Очите на Шарън бяха влажни, а възглавничката на ухото й бе силно почервеняла от дърпане.

— Нека преминем към нещо друго — заключих аз.

— Нека не го правим — изкрещя Мади. — Пол казва, че не трябва да имаме никакви задръжки… защо по дяволите тя трябва да бъде изключение?

Яростта й сякаш я бе издигнала над земята.

— Защо, по дяволите, трябва да бъде спасявана всеки път, щом започне да се оправдава и да се прикрива от нас? — После се обърна към Шарън: — Това е действителността, сладурче, а не да играеш на сестрински клуб.

— Просташкият сестрински клуб не би бил и на половина толкова лош — размишляваше Уолтър. Той смучеше лулата си претенциозно.