Читать «Докато лежах и умирах» онлайн - страница 7

— Само всички да не горяха от нетърпение да я изпратят там! — тросва се Джуъл с дивия си остър глас. — И Каш да не тряскаше и бичеше по цял ден под прозореца й онзи…

— Тя поиска така — прекъсва го тате. — А в теб няма нито обич, нито доброта към нея. Никога не е имало. Но ние, аз и тя, на никого не ставаме длъжници. Както е било дотук, пък тя ще спи по-спокойно, като знае, че дъските са издялани и гвоздеите са забити от родната й плът и кръв. Тя винаги е оставяла след себе си подредено и чисто.

— Това са три долара — казвам. — Искаш ли да отидем, или не искаш? — Тате търка колене. — Ще се върнем утре преди залез-слънце.

— Ами… — мънка тате. Гледа над полето към далечината, косата му е чорлава, мляска бавно тютюна с оголелите си венци.

— Да тръгваме — взема решение Джуъл. Слиза по стълбите.

Върнън се прицелва и плюе в прахта.

— Тогава преди залез-слънце — казва тате. — Няма да я карам вас да чака.

Джуъл хвърля поглед през рамо и завива зад къщата. Аз минавам през входника, чувам гласовете, преди още да стигна вратата. Тъй като къщата ни леко се накланя надолу по хълма, ветрецът постоянно продухва косо и нагоре преддверието. И ако някоя перушинка попадне при входната врата, ще полети високо, ще бръсне тавана и ще се спусне обратно, а завъртялото се течение ще я понесе надолу към задната врата: същото става и с гласовете. Щом стъпиш вътре, те сякаш заговарят от въздуха около главата ти.

Кора

Не съм виждала по-затрогваща гледка. Той сякаш разбираше, че никога повече няма да я види, че Анс Бъндрън го дърпа от смъртното ложе на майка му и оттук нататък очите му не ще я зърнат на този свят. Винаги съм казвала, че Дарл е различен от другите. Винаги съм казвала, че от всички тях той единствен носи природата на майка си и мъничко истинска сърдечност. Не е като онзи Джуъл, дето го роди с хиляда мъки и не спря да го глези и котка, а той или буйства, или е вкиснат, или измисля щуротии да я пощурява, на нейно място щях да го съдирам от бой ден през ден. Ами той даже не влезе да се сбогува с нея. Той ли ще изпусне три долара отгоре за една прощална майчина целувка! Същински Бъндрън, до мозъка на костите, никого не обича, за нищо не го е еня, освен без усилие да докопа едно или друго. Мистър Тъл каза, че Дарл ги молил да изчакат. Каза, едва ли не на колене ги заклевал да не го принуждават да я зареже в нейното състояние. Ама спира ли нещо Анс и Джуъл да си докарат три долара извънредно! Който познава Анс, и не очаква друго, но само като си помисля за онуй момче, за онзи Джуъл, да вземе да продаде всичките й години на саможертва и открито предпочитание към него — мен обаче не могат ме направи на луда: мистър Тъл смята, че от всички тях мисис Бъндрън обичала най-малко Джуъл, но аз не се хващам. Зная аз, имаше си тя слабост към него, към същата онази черта в него, заради която тя самата продължи да преглъща Анс Бъндрън, даже мистър Тъл подхвърли, че най-добре ще направи, ако го отрови — за едни три долара да отблъсне прощалната целувка на умиращата си майка!