Читать «Докато лежах и умирах» онлайн - страница 6

— Ами ако не издържи, докато се върнете? — двоуми се той. — Ще си отиде разочарована.

Върнън плюе в прахта. Ще завали преди още да съмне.

— Тя разчита на нас — казва тате. — Ще иска да тръгне веднага. Познавам я. Обещал съм й да държа мулетата в пълна готовност и тя разчита на това.

— Значи трите долара със сигурност ще ни трябват — отбелязвам.

Той рее поглед над полето и трие ръце о коленете си. Откакто остана без зъби, устата му хлътва навътре бавно и равномерно, когато дъвче тютюна си. Брадясалата долна част придава на лицето му изражение на старо куче.

— Решавай по-бързо, че да имаме време да натоварим преди мръкнало — казвам.

— Мама не е толкова зле — подхваща Джуъл. — А ти, Дарл, да мълчиш.

— Така е — обажда се Върнън. — Днес изглежда много пò на себе си от седмица насам. Докато се върнете двамата с Джуъл, тя като нищо може и да седи.

— Вие май знаете най-добре — подмята Джуъл. — Често идвате да я наглеждате. Кога вие, кога вашите.

Върнън стрелва поглед към него. Очите на Джуъл приличат на топчета от светло дърво на пламналото му лице. Той винаги е бил по-висок с една глава от всички нас. Казвал съм им, затова яде повече бой от мама и затова тя го глези повече. Защото повече се мотае из къщи. И затова го кръсти Джуъл, казвал съм им.

— Стига, Джуъл — срязва го тате, но като че ли не слуша много-много. Взира се в далечината и търка колене.

— Можеш да заемеш от Върнън неговия впряг, а ние ще ви настигнем — казвам. — В случай че тя откаже да ни изчака.

— Затваряй си гадната уста! — озъбва се Джуъл.

— Тя ще иска да пътува с нашата каруца — изпъшква тате. Търка колене. — Какво ми дойде до главата!

— Това, че лежи там и гледа как Каш дялка оня проклет… — беснее Джуъл. Избухва свирепо и диво, но не произнася думата. Като малко момче в тъмното, което вика, за да си дава смелост, но изведнъж занемява, ужасено от шума, който вдига.

— Тя поиска така, иска да вървим с нашта каруца — казва тате. — Ще почива спокойно, като знае, че е здрав и домашен. За нея целият живот беше в дома и семейството. Сам знаеш много добре.

— Хубаво, нека е домашен — кипи Джуъл, — но как, дявол да го вземе, можеш да очакваш това да… — Бледите му като светло дърво очи пронизват тила на тате.

— Всякак ще издържи, докато го направи — обажда се Върнън. — Ще държи, докато подготвите всичко, до точния момент. А както са добри пътищата сега, ще я закарате в града за нищо време.

— Но се кани да вали — казва тате. — Нямам аз късмет. И никога не съм имал. — Трие ръце о коленете си. — Оня пусти доктор, появява се когато му скимне. Не стигнах да му пратя вест навреме. Но ако утре дойде и каже, че часът й наближава, тя няма да чака. Познавам я. С каруца — без каруца, няма да чака. И ще се разстрои, а аз няма да я разстроя за нищо на света. С всичките им семейни гробове в Джеферсън и с цялата й родна кръв, дето я чака там, тя няма да изтрае. Дадох й дума, че с момчетата ще я закараме толкова бързо, за колкото мулетата да вземат пътя, да не се тревожи. — Трие ръце о коленете си. — Какво ми дойде до главата!