Читать «Днес го имаш, утре го губиш» онлайн - страница 57

Джена изглежда се изненада.

— Похитителят ти е бил „сладък“?

— Да, този поне. Другият също изглеждаше нормално. Според мен и двамата не бяха много умни, но не се държаха лошо с нас. Жената, Клеър… Тя вдъхваше страх.

— Обаче пък знаеше как да се облича. Клеър определено имаше стил — този коментар дойде от Аманда. Отново в собственото си тяло, тя бавно влезе в стаята и седна на мястото си. После заразглежда ноктите си. — Каквото и да обитава тялото ми, докато съм извън него, определено знае как да прави маникюр.

Чарлс влезе с количката си в стаята. Емили мушна с лакът Кен и двамата заръкопляскаха.

— Чарлс, ти спаси живота ми — заяви Емили. — Иска ми се да беше видял лицето на Клеър, когато пистолетът излетя от ръката й!

Чарлс изглеждаше доволен, но и сякаш се чувстваше малко неловко. Не беше свикнал да е център на внимание.

Пристигна Трейси, а след нея и Мартин. Накрая влезе Картър Стрийт.

Очите на всички се впериха в него, когато зае мястото си, но той, както обикновено, не реагира.

— Чудя се защо го пуснаха — попита Кен.

— Може би защото няма дарба, която можеха да използват — предположи Трейси.

— Тогава защо изобщо го отвлякоха? — зачуди се Емили. — Те сякаш знаеха всичко за нас.

Никой нямаше отговор на този въпрос и учениците поседяха известно време, без да кажат нищо.

Последна пристигна Сара. Тя отиде право при Аманда.

— Искам да ти благодаря.

Аманда впи поглед в нея.

— За какво?

— Че беше в тялото ми.

Емили се изненада:

— Радваш се, че Аманда открадна тялото ти?

Сара кимна.

— Бяхме в ситуация, в която трябваше да използвам дарбата си. Но не исках да го правя, преди да стане абсолютно наложително. Ако Аманда не беше в тялото ми, можеше да се изкуша да използвам силата си по-рано — и тя седна на чина си.

Още веднъж Емили се зачуди защо Сара отказваше да използва дарбата си. Това беше загадка, която още не беше разрешена.

Накрая пристигна мадам.

— Добро утро, ученици. Няма да ви задържам. Повече ще говорим в редовните часове. Докато спомените ви са още пресни обаче, искам да ви попитам нещо. Какво влияние оказа преживяното върху способностите ви? Сега чувствате ли се по-различно?

— Аз да — отговори Кен. — Най-накрая имаше някаква полза от гласовете.

Чарлс също имаше какво да каже.

— Беше готино. Използвах дарбата си, за да спася Емили. Онази жена можеше да я убие, но…

— Човек никога не знае — каза Емили. — Благодаря ти, Чарлс.

Мадам погледна Емили.

— Ами ти, Емили? Промени ли се отношението ти към дарбата ти?

Емили си пое дълбоко въздух.

— Да. Вече знам, че имам дарба и че тя не е по-лоша от другите. Сега, като погледна назад, се оказва, че всичките ми видения са се сбъднали.

Мартин я прекъсна.

— Чакай малко. Каза, че обирът ще успее, а не стана така.

Емили кимна.

— Това беше мое заключение. Видях Трейси да влиза в трезора и видях как ти строши вратата. Видението не ми показа края на обира… аз сама си го измислих.

— Ами двете различни видения за мен? — попита Аманда. — За мен като Сара, искам да кажа. Първо каза, че ще развия дарбата й, а после, че няма.