Читать «Днес го имаш, утре го губиш» онлайн - страница 55

— Боже Господи! — изпищя Емили. Джордж беше пъхнал ръка в палтото си. Пистолет ли търсеше?

Никога нямаше да разбере. Аманда-Сара още беше на пода, но впери поглед в него. И Джордж замръзна.

Емили ги гледа една секунда замислено. „Леле! Аманда наистина е овладяла дарбата на Сара.“ Нещо обаче не беше наред. Очите на Сара изглеждаха различно.

Емили се задъха:

— Това е Сара!

— Разбира се, че е Сара — отвърна Джена. — Кой друг?

Очевадно Джена не си беше направила труда да прочете мислите на Емили.

— Дълга история — рече Емили. — Ще ти я разкажа по-късно.

После и двете притиснаха с ръце ушите си. Три полицейски коли с включени сирени и светлини спряха пред банката. Шестима полицаи изскочиха от колите и започнаха да крещят на всички да вдигнат ръце.

Мадам, Кен и Чарлс дойдоха при момичетата.

— Какво се случи? — попита мадам объркано. — Още не се бях обадила на полицията.

Чуха гласа на Трейси, преди да я видят:

— Натиснах паникбутона — Трейси вече се беше появила и сияеше доволно. — В банката не се чу нищо, но полицията явно е разбрала, че нещо става. Докато се промъквах в трезора, погледнах през рамо и ви видях отвън. Знаех, че Емили е в безопасност, върнах се и натиснах паникбутона до касиерката, преди Мартин да строши вратата. Как се измъкна от Клеър, Емили?

— Чарлс й отне пистолета — обясни Емили.

Трейси впери невярващ поглед в момчето в инвалидната количка. Чарлс я изгледа високомерно.

— Аз съм истинският герой — каза той.

Емили беше сигурна, че никога няма да им позволи да забравят това, но нямаше нищо против.

Следващият, който излезе от банката, беше Мартин.

— Касиерът изобщо не успя да ме ядоса. Сам извиках силата си.

Сърце не й даде на Емили да му каже, че бяха видели всичко — той определено беше избухнал.

След него дойде Сара. Само тя не изглеждаше спокойна или доволна. Всъщност беше малко тъжна. Мина покрай другите и застана до мадам.

— Трябваше да го направя — прошепна тя.

— Знам — отвърна мадам и я прегърна успокоително.

Емили я погледна заинтригувано. Какво толкова лошо имаше, че беше използвала дарбата си? Може би един ден щеше да научи какво натъжаваше Сара.

Двама полицаи излязоха от банката. Единият водеше Джордж с белезници, а другият държеше Хауърд. Когато минаха покрай тях, Кен проговори.

— Хауърд, майка ти не е никак доволна от теб.

Хауърд се втренчи в него. Джордж затърси колата на паркинга с поглед. Клеър обаче отдавна беше избягала.

Излезе още един полицай.

— Всички добре ли сте?

— Да, полицай, добре сме — рече мадам.

Той поклати объркано глава и погледна Мартин.

— Един от касиерите каза, че видяла как това момче разбило вратата на трезора.

Мадам се засмя кратко и изкуствено.

— Е, това е невъзможно. Нали, полицай?

Той сви рамене.

— Сигурно някой от престъпниците е поставил експлозив и го е гръмнал, когато момчето се е спуснало към вратата. Радвам се, че си добре, младежо.

— Нищо не може да ме нарани — напери се Мартин. Мадам го стисна за ръката. — Ох!