Читать «Днес го имаш, утре го губиш» онлайн - страница 58

— Защото падна — отвърна простичко Емили. — А това не го бях видяла. Ти нямаше да успееш да спреш Джордж. Ти обаче падна и предполагам тогава Сара те е избутала от тялото си. Сара се осъзна и накара Джордж да замръзне. Във видението видях всички възможности — тя се усмихна. — Може някой да е полирал пода същия ден, да е прелетяла пеперуда и там, откъдето е минала, подът да е станал още по-излъскан.

Мадам се усмихна.

— Ефектът на пеперудата. Сигурно оказва влияние върху виденията.

— Има и още нещо — продължи Емили. — Трябва да се науча да отделям онова, което виждам, от онова, което ми се иска да видя. Видях Мартин да вдига дивана и той го направи. Надявах се да го хвърли и да строши вратата, но това го нямаше във видението. И трябва да се науча да търся детайлите. Календари, часовници, вестници — всичко, което може да ми каже за кой ден и по кое време става въпрос. Трябва да обръщам внимание как изглеждат хората. Дали имат тен например. Това може да значи, че виждам какво ще се случи през лятото.

После им разказа за видението, което беше имала за прическата на майка си и как то не се беше сбъднало.

— Като се върна назад осъзнавам, че във видението майка ми беше с дебело палто. Ще съсипят косата й през зимата — тя се усмихна. — Няма значение. Знам, че трябва още да работя. Трябва да се науча да разглеждам и тълкувам виденията си. Поне сега обаче съм сигурна, че имам дарба. И че тя има някаква стойност.

— Много добре — насърчи я мадам. — Сега можеш рационално да използваш дарбата си.

Емили беше в добро настроение, когато двете с Трейси излязоха от часа.

— Да ти кажа ли кое беше най-хубавото в цялата ситуация? — обърна се тя към нея. — Майка ми ми подари мобилен телефон. Разбира се, сигурно ще ми се обажда през десет минути — тя потръпна и спря. — Забравих блузата си в стаята. Ще се върна да я взема.

— Ще се видим на обяд — каза Трейси.

Емили тръгна към класната стая, но пред вратата чу гласове и спря. Мадам и Джена разговаряха.

Знаеше, че не е редно да подслушва, но нещо в настоятелния тон на Джена я задържа.

— Прочетох мислите й, мадам. На Клеър. Преди да избяга. Беше само за миг, но научих нещо. Тя не се интересуваше от обира на банката. Това беше тест за нас. За някои от нас.

— От това се страхувах — отвърна мадам. — Какво искаше да разбере? Силата на дарбите им?

— Да, но имаше и още нещо. Искаше да види колко ще се съпротивляват. Дали могат да бъдат манипулирани и заставени да направят нещо. Знам защо не отвлякоха мен. Защото, ако бях прочела мислите им, щях да разбера какво са замислили. Нямам представа обаче защо не взеха Чарлс или Кен. Или Аманда. Е, те всъщност отвлякоха Аманда, но стана случайно. Проблемът е, че отвличането нямаше нищо общо с обира на банката. Беше експеримент, мадам.

— И тя остана ли доволна от резултата? — попита мадам.

Емили трябваше да се напрегне, за да чуе шепота на Джена.

— Да. Не й пукаше какво ще се случи с Хауърд или с Джордж. Има и други хора. А те имат планове. Не знам за какво става въпрос, мадам, но според мен се готви нещо голямо. Нещо по-голямо от обир на банка.