Читать «Днес го имаш, утре го губиш» онлайн - страница 54

— В джипа са — прошепна Кен.

Джена спря.

— Откъде знаеш?

— От майката на Хауърд. Току-що ми каза, че колата е била нейна.

Джена добута инвалидната количка зад джипа. Наведе се и прошепна в ухото на Чарлс:

— Можеш ли да усетиш пистолета?

— Не. Трябва да се приближа до шофьорското място. Пусни количката.

Джена усети, че не трябва да спори и вдигна ръце. Чарлс бавно започна да бута количката покрай колата. Джена остана назад с мадам и Кен. Тя задържа дъха си. Не чуваше и другите да дишат.

Изведнъж прозорецът на шофьорското място започна да се смъква. Джена чу женски глас.

— Какво по…

После през прозореца излетя пистолет.

Опитът на Кен като спортист се оказа полезен — той се спусна и го хвана. Всички врати се отвориха. Емили скочи и в същия миг колата потегли. Джена и мадам се дръпнаха бързо от пътя й, когато тръгна назад и с още отворени врати излетя от паркинга.

Чарлс завъртя количката си, но беше прекалено късно. Голямата кола изчезна в далечината, преди да успее да я спре.

На Джена не й пукаше. Тя се беше вкопчила в Емили. Само за малко обаче. Джена не обичаше да показва чувствата си пред хората.

— Другите са в банката — каза Емили.

— Знаем — отвърна мадам. — Мъжете с тях въоръжени ли са?

— Едва ли.

— Ние обаче сме — заяви гордо Кен и вдигна пистолета.

— Свали го — сряза го мадам. — Не искам никаква стрелба. Ще извикам полицията. Ти остани тук.

Мадам извади мобилния си телефон. Джена погледна Емили с вдигнати вежди.

„Тя каза на Кен да стои тук. Не на нас.“

Джена кимна. Хвана Емили за ръката и докато мадам беше с гръб към тях, хукнаха към банката.

14

— Ето го Мартин. Говори с жената зад гишето — каза Емили. — Той трябва да счупи вратата към трезора — и тя обясни как Мартин трябвало да поиска пари и да предизвика касиера да го обижда, за да се прояви суперсилата му. Един клиент излезе и остави вратата открехната. Сега вече чуваха разтреперания глас на Мартин.

— Но аз искам парите сега!

Мъж с бадж на ризата се приближи към него.

— Аз съм управителят на банката. Проблем ли има?

Касиерът на гишето каза:

— Опитвам се да обясня на този младеж, че не даваме пари просто така.

Управителят се засмя.

— Разбирам. Ела с мен, момче. Ще ти покажа как работи банката.

— Просто искам пари — изхленчи Мартин.

— Да, разбира се — отвърна любезно мъжът. — Ще те науча как да си откриеш спестовна сметка и да печелиш от лихвата.

— Не искам лихва! Искам пари! — изкрещя Мартин.

— Къде е Трейси? — обърна се Джена към Емили.

— Ами, ако видението ми е било точно, тя трябва да е невидима. Трябва да вземе пари от трезора. Виждаш ли мъжа с къдравата коса? Това е Хауърд. Слабият до вратата е Джордж — тя се обърна към Джена. — Как ни открихте?

— Майката на Хауърд ни помогна — отвърна Джена. — Дълга история. Ще ти я разкажа по-късно.

Емили стисна ръката на Джена.

— О-о! Започва се.

Не чуваха нищо, но можеха да виждат и много добре знаеха какво значеше изражението, което се изписа на лицето на Мартин. И после, като торнадо, той се спусна през помещението и разби една врата.

Сърцето на Емили изстина, когато видя охраната да вади пистолет. После забеляза как Аманда-Сара се затича към изхода, но се подхлъзна и се стовари на земята.