Читать «Днес го имаш, утре го губиш» онлайн - страница 52

— Знаеш ли, Чарлс, ние искаме да ти бъдем приятели — каза тя. — Ти обаче трябва да ни допуснеш до себе си. Сигурна съм, че и Емили и Трейси ще ти бъдат приятели — тя не каза нищо за Аманда. Чарлс не беше толкова лековерен. — Жалко, че Трейси и Емили бяха отвлечени. Кой знае, може да не ги видим повече.

Чарлс избърса ядосано сълзата, но не каза нищо. Джена бързо прочете мислите му. Той беше на ръба.

— Говоря сериозно, Чарлс. Не лъжа. Трябва само да се държиш малко по-мило и ще имаш много приятели.

Настъпи дълга тишина. Накрая Чарлс промълви:

— Добре.

В този момент една кола спря до тях. Прозорецът на шофьорското място се смъкна и един познат глас каза:

— Влизайте вътре.

— Мадам! — възкликна Джена. — Как разбрахте, че сме тук?

Кен отговори вместо нея.

— Мобилните телефони могат да се ползват и за друго, не само за записване на клюки, Джена.

Отвориха багажника на колата. Кен помогна на Чарлс да се настани на предната седалка, а Джена сгъна инвалидната количка и я прибра в багажника. После седна на задната седалка до Кен и потеглиха.

Джена разказа на мадам за къщата и как беше усетила, че Емили и другите са вътре.

— Успях само да доловя настроението й. Не видях мислите й и не знам подробности. Нямам представа защо са ги отвлекли.

— Скоро ще разберем — отсече мрачно мадам. Джена й казваше накъде да кара и не след дълго пристигнаха пред изоставената къща зад индустриалния парк.

— Ще успееш ли да отвориш вратата, Чарлс? — попита Кен.

— Фасулска работа — отвърна Чарлс.

Когато наближиха къщата, Джена се намръщи.

— Нещо е различно.

— Какво? — попита мадам.

— Не знам. Но не долавям настроението на Емили.

Мадам паркира колата и всички излязоха. Чарлс застана с количката пред къщата и впи поглед в червената врата. Нищо не се случи.

— Има верига — каза той.

— Това проблем ли е? — попита мадам.

— Не. Трябва ми само малко повече концентрация.

Той сбърчи чело и секунди по-късно голямата червена врата се отвори със замах — Чарлс я беше отделил от пантите. Кен се спусна към нея.

— Спри — извика мадам. — Не влизай. Изчакай полицията!

Кен обаче вече беше в къщата. Джена се поколеба дали да го последва. Вътре беше много тъмно.

Имаше и нещо друго. Не чуваше никакви мисли. Вратата беше отворена и трябваше да долови все нещо. Сякаш в къщата нямаше никого.

Кен излезе, клатейки глава.

— Няма ги.

— Къде са? — извика безпомощно Джена, но знаеше, че никой не може да отговори на въпроса й.

Изведнъж Кен притисна ръце към главата си.

— Не сега! — извика той. — Остави ме на мира!

И отново Джена чу досадния глас на жената: „Моля те, говори със сина ми. Той ще се забърка в неприятности. Трябва да му кажеш, че много ме натъжава. Това ще го спре.“

— Искам ти да спреш! — изкрещя Кен. — Не ми пука за глупавия ти син!

„Той не е глупав. Казва се Хауърд. Много добро момче е, просто се събра с лоши хора. Наблюдавах го. Отвлякоха някакви много странни деца и отидоха да обират банка.“

Кен и Джена се спогледаха.

— Деца със специални дарби? — попита Кен.