Читать «Днес го имаш, утре го губиш» онлайн - страница 50

— Чакай малко — каза Джена. — Как изглеждам? — тя се опита да си придаде убедително изражение.

— Силно депресирана — рече Кен.

— На ръба на сълзите?

Той наклони глава настрани и я огледа.

— Ами… Няма да е зле да изкараш няколко сълзи.

Джена се опита, но се оказа невъзможно. „Силно депресирана“ трябваше да свърши работа.

Влязоха и бавно се отправиха към масата, на която седяха баскетболистите и Чарлс.

— Може ли да седнем? — попита Кен. Без да чака отговор, той избута приятеля си Майк и седна.

Чарлс го погледна заинтригувано.

— Мислех, че сте отишли да спасявате онези деца — промърмори той тихо, така че другите да не го чуят.

— Не — отговори меко Кен. — Прекалено сложно е. Може ли едно парче?

Джена не се обиди, че никое момче не й направи място да седне. Спортистите не харесваха момичета като нея. Всъщност тя имаше чувството, че половината се страхуват от нея. Затова й беше толкова трудно да изглежда отчаяна и да предизвика съчувствие у тях. Тя обаче направи каквото можа.

— Аз ще вървя — каза тя с разтреперан глас. После подсмръкна шумно и потри очи.

— Какъв й е проблемът? — попита Майк.

— Пръстенът й се изплъзна от пръста и падна в една шахта отвън — отвърна Кен.

— Веднъж си изтървах портмонето в шахтата — обади се друго момче. — Но успях да го извадя. Надъвках една дъвка, залепих я на края на молив и бръкнах вътре. Портмонето се залепи за дъвката и го издърпах.

— Това го пробвахме — каза бързо Кен, — но не намерихме пръстена.

— Лош късмет — отсече едно от момчетата.

— Да — каза Джена и подсмръкна още няколко пъти. — Пръстенът беше много специален. Татко ми го подари преди да умре.

Мислеше, че тази сантиментална подробност ще ги разчувства.

Едно от момчетата подхвърли:

— Видя ли изражението на онзи от „Сейнт Марк“, когато опита да стреля и топката излетя при скамейките? Още не мога да повярвам. Мислех, че ще вкара лесно.

— Да. Какво се случи? — зачуди се друг.

— Кой знае? И на кого му пука? — припя Майк и прегърна Чарлс. — Ние си имаме талисман. Той не само ни помага да печелим, но и кара другите да се излагат.

Джена трябваше да насочи отново вниманието им към несъществуващия пръстен. Очевидно досега не й се получаваше. Опита друга тактика.

— Беше с диаманти и рубини — каза тя.

Баскетболистите впериха неразбиращо поглед в нея.

— Пръстенът ми — напомни им тя. — Онзи, който падна в канала. Беше с диаманти и рубини. И един голям сапфир.

Това вече ги впечатли.

— Бил е с истински камъни? — попита Майк. — Леле! Гадост.

Кен щракна с пръсти, сякаш изведнъж му хрумна гениална идея.

— Знам кой ще й помогне да го намери. Чарлс, би ли дошъл за малко с нас?

— Защо? — попита Чарлс.

Кен го погледна многозначително.

— Знаеш защо, Чарлс. Да се опитаме… хм, да намерим пръстена и… Може да ни донесеш късмет — после добави към другите. — Той е такъв, нали? Носи късмет.

Чарлс впи очи в него.

— Да, ама може да не искам да нося късмет точно на вас.

— О, стига, Чарлс — рече Майк. — Кен е наш човек. Защо не помогнеш на приятелката му?

— Да, може да ти дадат някаква награда — каза друг.