Читать «Днес го имаш, утре го губиш» онлайн - страница 20

Взе от нощното шкафче книгата, която четеше, и я отвори. Книгата беше интересна и тя с удоволствие четеше по няколко страници всяка вечер преди да заспи. Сега обаче не успя да се съсредоточи. Стана и отиде в дневната.

Майка й гледаше телевизия. Зарадва се, че вижда Емили.

— По-добре ли си, скъпа? Искаш ли нещо за ядене?

Емили поклати глава.

— Не съм гладна, мамо. Но не съм и болна — добави бързо тя.

— Искаш ли да стопля останалите макарони със сирене? — попита майка й с надежда.

Емили знаеше, че майка й щеше да се почувства по-добре, ако хапнеше малко.

— Добре. Би било страхотно.

Не след дълго тя и майка й седяха на дивана с купи с макарони със сирене. Бяха намерили маратон на реалити шоу за мода и се приготвиха да прекарат вечерта в гледане на телевизия.

Емили обичаше такива предавания. Харесваше й да гледа как грозни патета се превръщаха в красиви лебеди с помощта на подходящ грим и дрехи. Колкото и интересни да бяха епизодите обаче, съзнанието й все се връщаше към последното странно видение. Улица „Мапъл“ и „Стюарт авеню“. Кога щеше да се озове на ъгъла на „Мапъл“ и „Стюарт“? И защо?

До десет часа и тя, и майка й, се прозяваха и маратонът свърши. Майка й направи нещо, което не беше правила от години — отиде с Емили до стаята й, за да я завие.

— Сигурна съм, че утре ще си по-добре — каза тя и целуна Емили по челото. — И ще се обадя на директора. Повече няма да посещаваш часовете за деца с дарби.

На Емили не й се спореше.

— Лека нощ, мамо.

След като майка й си тръгна, тя осъзна, че изобщо не й се спи. Просто лежеше и мислеше за събитията от последната седмица. Някъде в ъгъла на съзнанието си обаче още не беше забравила видението. „Мапъл“ и „Стюарт“. „Мапъл“ и „Стюарт“…

Отказа се да опитва да заспи, стана и седна на бюрото. Мадам все й повтаряше да разчита виденията си, да търси детайли и ключови моменти. След като компютърът й зареди, тя написа „Мапъл и Стюарт“ в търсачката.

Имаше стари филмови звезди с имена Алиша Мапъл и Дел Стюарт, както и магазин за водопроводни принадлежности, наречен „Мапъл и Стюарт“. Намери правна кантора „Мапъл, Стюарт и Джоунс“ и картографска компания, която предлагаше да й покаже пътя до ъгъла на „Мапъл“ и „Стюарт“. Кликна на връзката, но не научи нищо ново.

Нищо не й хрумваше.

„Мапъл“ и „Стюарт“… Осъзна, че кръстовищена часовника. Минаваше единайсет и беше прекалено късно да й се обажда по телефона. Ами ако Джена беше още будна и сърфираше в интернет? Емили можеше да й изпрати съобщение. Влезе в пощата си и я потърси в списъка с приятелите онлайн, но не беше на линия.