Читать «Днес го имаш, утре го губиш» онлайн - страница 2

Когато се огледа в огледалото, нямаше никакви изненади. Всъщност беше виждала свои снимки като малка и знаеше, че почти не се беше променила. На снимките от първи клас се виждаше същото кръгло лице, същият дълъг, прав нос и същите пълни устни. Носеше дългата си права коса по един и същи начин.

Зачуди се дали и като възрастна щеше да изглежда така. Както обикновено обаче, когато искаше да види бъдещето, не се получаваше нищо.

— Емили! Ще закъснееш!

— Идвам! — извика Емили и се спусна по коридора към кухнята. Майка й беше извадила различни зърнени закуски на малката кухненска маса и Емили си сипа.

— Добре ли спа? — попита майка й. Тя задаваше един и същи въпрос всеки ден. Обикновено Емили автоматично отговаряше „Да“. Този път обаче още мислеше за смущаващото преживяване преди малко и погледна майка си замислено.

— Мамо, случвало ли ти се е да мислиш, че си будна, а да се окаже, че спиш? Или обратното?

Майка й я изгледа строго.

— Пак ли имаш видения?

„Винаги съм имала видения“, искаше да отговори Емили, но знаеше, че така само щеше да разстрои майка си. Тя не обичаше да говорят за дарбата й. Понякога Емили повдигаше въпроса и продължаваше да се надява, че един ден майка й ще я изслуша. Изражението на майка й й подсказа, че моментът не е подходящ и Емили дори не отговори на въпроса.

— Има ли портокалов сок? — попита тя вместо това.

Майка й очевидно с облекчение прие смяната на темата.

— Разбира се, в хладилника е. Има и гроздов сок… Купих го на промоция от супермаркета.

Майка й постоянно търсеше стоки на промоции. Имаше добра работа като офисмениджър в една компания, но след смъртта на бащата на Емили, само тя изкарваше пари.

Още две деца от училището на Емили имаха по един родител. Тя никога не беше говорила с тях, но сигурно и те бяха тъжни като нея. Едва ли обаче някое изпитваше чувство на вина.

— Между другото днес ще закъснея — каза майка й. — Имам час при Тони.

Това беше нормално. Майка й носеше косата си къса и на етажи, и на всеки шест седмици ходеше при фризьора Тони в „Баджит сизърс“. Изведнъж Емили получи видение, което я стресна.

— По-добре не ходи, мамо. Не и днес.

— Защо?

Видението беше шокиращо ясно. Нежните къдрици на майка й бяха заплетен хаос.

— Виждам те. След като си била при него. Може би Тони няма да е в настроение или нещо такова… Не знам… Днес обаче няма да те подстриже добре.

Емили видя как обърканото изражение на майка й се превърна в раздразнение и нямаше нужда да надниква в бъдещето, за да разбере, че проблемът не беше във фризьора Тони.

— Емили, престани веднага! Говориш пълни глупости.

Нямаше смисъл да спори с нея, но не успя да се въздържи:

— Мамо, ако виденията ми са глупости, защо ме включиха в клас за ученици със специални способности?