Читать «Директивата» онлайн - страница 16

И ето го отговорът. Джак беше преместил кресло до входната врата. Стоеше встрани от прозореца и надничате през щорите. По слепоочието му се стичаше капка пот. През отворената кухня видях, че спагетите изстиват в тенджерата. Сцената беше внимателно подредена и предполагаше заглавие като: „Чакам някой да дойде да ме убие.“

Не обърнах внимание на брат си, приближих се до печката и опитах тайландското ястие.

— Страхотно е — отбелязах.

— Благодаря — отвърна той, без да отмества поглед от улицата.

Седнах на канапето, сложих две дълбоки чинии със спагети на масата за кафе и предложих на Джак едната. Той ме погледна недоумяващо. Навих спагети на вилицата си.

— Загазил съм, Майк.

— Сериозно? — попитах с престорена изненада.

Брат ми кимна и погледна пистолета си.

— Щях да те питам за това — продължих, поглеждайки пистолета. — Надявам се, че не е за мен.

— Не — монотонно отговори Джак. — Работех като куриер и започнах да се питам дали става въпрос само за сигурност, или някой играе и в двата отбора. Разтревожих се, че накрая ще ми прехвърлят вината за нещо голямо и някой ще пострада, и затова се залових да проучвам хората, които ме бяха наели.

— Смяташе да ги изнудваш ли?

— Само си покривах задника. И наистина се оказа нещо голямо. Тези типове не се шегуват. Уплаших се и се опитах да се измъкна от работата. Те разбраха, че се ровя, и сега са ме погнали.

— Значи затова ти е пистолетът. Има ли вероятност лошите да се отбият тук тази вечер?

— Може би. Току-що се обадиха. Може да дойдат за мен всеки момент. Твърдят, че съм им длъжник. Набеждават ме…

— Колко? — попитах.

Джак ме погледна стреснато.

— Какво?

— Колко твърдят, че си взел?

— Нищо не съм взел. Те искат да ме натопят.

— Разбрах. Но колко?

— Не става дума за пари, Майк. Според тях аз съм объркал някакъв план. Искат да оправя нещата или ще ме наранят.

— Говори по същество. Колко ти трябват?

Джак отпи от шишето с вода, което беше сложил на лавицата.

— Заплащането беше шейсет и пет хиляди долара, но аз им ги върнах. Това обаче не уреди въпроса. Те заявиха, че е твърде късно и че съм объркал всичко, и сега трябва сам да свърша работата. Но аз искам да остана честен. Кълна се, че не съм взел нищо, Майк. Не исках да ти казвам и да те замесвам. Те се нахвърлиха върху мен, когато излизах от метрото. Удряха ме в корема. Беше много неприятно. Казаха, че ако не им дам каквото искат, ще ме пребият и ще ме изпратят в болница.

— Удряли са те на място, където не остават белези — отбелязах. Това беше изкусен метод за горили, които не искат да оставят следи, и за лъжци, които нямат следи от побой. — Отиди при ченгетата.

— Исках да го направя. Опитах се да поразпитам тук-там. Те обаче са разбрали някак. Казаха, че ще ме убият, ако се обадя на полицията.

— Естествено — рекох и сложих в устата си още „пад тай“.