Читать «Дирдирите. Пнумите» онлайн
Джак Ванс
Джак Ванс
Дирдирите. Пнумите
Дирдирите
Какво се случи досега
На двеста и дванайсет светлинни години от Земята виси мътно жълтеникавата звезда Карина 4269, със своята единствена планета Тчай. При приближаването си, привлечен от загадъчни радиосигнали, земният кораб „Изследовател IV“ е обстрелван и разрушен с торпедо. Единственият оцелял, разузнавачът Адам Рейт, е спасен полужив от Траз Онмале, младия вожд на племе чергари.
В началото Адам Рейт гори от желание да се върне на Земята и да съобщи за невероятната смесица от човеци и чуждоземни същества, обитаващи планетата. Докато търси подходящ кораб за целта, към него се присъединява Траз и един беглец дирдирчовек на име Анке ди афрам Анахо.
Тчай, както Рейт научава, е сцена на древни войни между три чуждоземни раси: дирдири, часки и уонки. В момента между тях съществува крехко примирие, всяка от расите поддържа зона на собствено влияние, а огромни площи са заселени от чергари, бегълци, бандити, феодални владетели и повече или по-малко цивилизовани племена. Местните раси включват склонните, към усамотяване фунги и пнумите — потайна порода, обитаваща пещери, тунели и проходи под разрушените градове, типични за пейзажа на планетата.
Всяка от чуждоземните раси е взела за свои помощници или е поробила хора, които в продължение на хиляди години са се развивали заедно със своята господстваща раса и постепенно са се превърнали в дирдирхора, часкоиди, уонкоиди и пнумеци, в добавка към останалите почти непроменени представители на човешкия род.
От самото начало Рейт е изумен от присъствието на хора на Тчай. Една вечер в странноприемница „Мъртвата степ“ дирдирчовекът Анахо го просветлява по въпроса. По думите му преди пристигането на часките на планетата са властвали пнумите. Обитавали селца с ниски куполовидни къщички, но от тях сега няма и следа. От доста време те вече живеят в пещери и тунели под старите градове и водят мизерно съществувание. Дори дирдирите смятат за лоша поличба да се безпокоят пнуми.
Значи часките са пристигнали на Тчай преди дирдирите, заключава Рейт.
Дирдирчовекът му се присмива, че това и малките деца го знаят. Само човек от някоя изолирана и далечна провинция — или от далечен свят — не би бил в течение на подобен факт. Той се съгласява, че първите нашественици действително са били старите часки, дошли преди сто хиляди години. Десет хиляди години по-късно се появили сините часки, те долетели от една планета, колонизирана далеч преди това при първите космически полети на часките. Старите часки и техните сини потомци се вкопчили в люта битка за Тчай и докарали зелените часки за ударна сила. Преди шейсет хиляди години на сцената се появили и дирдирите. Часките вече били пострадали сериозно от междуособната война и тъй като дирдирите ги превъзхождали числено, не било трудно да се установят и да завладеят своя територия. С течение на времето войната била прекратена, но и до ден-днешен тези раси враждуват помежду си. Сравнително скоро, преди десет хиляди години, избухнала космическа война между дирдири и уонки, която се прехвърлила и на Тчай, след като уонките построили укрепления в Ракх и Южен Качан. Но сега вече няма почти никакви сражения, само дребни погранични стълкновения и престрелки. Всяка от расите се бои от другите две и подозира, че набират сили, за да я унищожат. Пнумите са неутрални и не участват във войните, макар че наблюдават с интерес и записват всичко старателно в своите хроники.