Читать «Диво цвете» онлайн - страница 2

Фелисити се заслуша. Нищо, освен птичи песни. И пак закрачи към училището под нежната ласка на вятъра.

* * *

Когато отвори вратата на класната стая, жужащият пчелен кошер мигом млъкна. Всички розовобузести детски лечица, украсени с перчеми или плитчици, се обърнаха към нея.

— Добро утро, госпожице Фрай — казаха в хор и млъкнаха.

Фелисити долови някакво очакване и се огледа, за да види онова, на което трябваше да обърне внимание. На учителската маса в малка вазичка стърчеше самотно цвете.

Никога по-рано не беше виждала такова цвете. Без да откъсва очи от него, тя седна на стола и започна внимателно да разглежда дивното растение. Цветът му не беше прост като полските цветя, но не бе и сложен. В една чиста багра, с приятна за очите форма на листенцата, но без излишната строгост на градинските цветя. В основата си листенцата бяха бледорозови и постепенно ставаха алени. Бяха като тръбички, напомняха по нещо на орхидеите, но Фелисити никога не беше виждала такава орхидея.

Тя се наведе и огледа чашката на цвета. Малки сърповидни тичинки, покрити с прашец, потръпваха на своите тънки зеленикави краченца. Вътрешната повърхност беше нежно кадифена. Долавяше се приятен, леко сладникав мирис, по нещо напомнящ на аромата на пръст — никакъв парфюм, разбира се, не би могъл да се сравни с този естествен аромат.

Фелисити гледаше цветето като омагьосана, без да откъсва очи и сякаш забравила за вкаменените в очакване деца. Едно от тях се разшава и това я върна към действителността.

— Благодаря ви — промълви тя — за това прекрасно цвете… Как се казва?

Изглежда никой не знаеше това.

— А кой го донесе?

Малко момиченце от втората редица леко поруменя и промълви свенливо:

— Аз, госпожице Фрай.

— А не знаеш ли името му, Мариел?

— Не, госпожице. Просто го намерих и си помислих, че е красиво и сигурно ще ви хареса — обясни детето смутено.

— Много ми харесва, Мариел. То е направо възхитително! Колко мило, че си решила да ми го подариш.

След като полюбува на цветето още минутка, тя премести вазичката встрани.

— Някой път ще ви прочета стихове на Уилиам Блейк. Там има такъв стих: „Да видиш света в пясъчно зрънце и небето — в чашка на цвете…“ А сега да се върнем към нашите занимания, загубихме доста време.

Когато децата заизлизаха от класната стая, госпожица Фрай помоли Мариел да остане.

— Още веднъж ти благодаря за цветето — каза тя. — Едничко ли беше там, където го намери?

— О, не, госпожице, бяха три или четири храста.

— А къде беше? Бих искала да си имам едничко с корен.

— Намерих ги до фермата на господин Хоукинс. В края на полето, където се разби самолетът.